Выбрать главу

— Какво е казал?

— Казал, че готварският нож не е бил в чекмеджето, когато потърсил тирбушон половин час преди заминаването за Санта Барбара.

Мейсън скочи.

— Сигурен ли е Харис в това?

— Казва, че е сигурен.

— И е направил това изявление пред прокурора?

— Да.

Дела Стрийт се намръщи замислено.

— Толкова важно ли е това, шефе?

— То е единственото нещо, от което ще зависи изходът на делото. Не ти ли е ясно. Ако Кент е планирал предумишлено убийство и е искал да го предостави като акт на сомнамбулизъм и по-специално, ако е подозирал, че Една иска да го предпази, като държи заключено чекмеджето, той естествено ще вземе ножа, преди да си легне. За да докажем сомнамбулен транс, трябва да установим, че е станал насън, спящ се е добрал до смъртоносното оръжие и е извършил убийство, без да има съзнание за това и без предварително да е оформил някакво осъзнато намерение.

— Възможно е Харис да греши — подхвърли Дела Стрийт.

Мейсън поклати мрачно глава.

— Не. Сега, когато се спирам върху този въпрос, разбирам, че той е крайно ясен. Виждате ли, Една има единствения ключ от чекмеджето. Аз бях с нея, когато заключи. Тогава ние приехме и двамата за сигурно, че ножът е вътре. Не си направихме труда да отворим чекмеджето и проверим. На утринта чекмеджето бе все още заключено. Прислужникът потърси Една да му помогне в издирването на ключа. Тя му изигра фокус, измъкна го и заяви, че през цялото време е бил върху бюфета.

Една Хамър хълцаше в носната си кърпичка. Дела, седнала върху една от облегалките на креслото, я милваше съчувствено по раменете.

— Спестете сълзите си. Плачът не ще ви помогне.

Мейсън започна възбудено да кръстосва стаята.

След няколко минути Дела успя да умири момичето, изпаднало едва ли не в истерия, а Мейсън продължаваше да следва ритъма на крачките си. Най-сетне Една проговори.

— Възнамерявам да уредя каквото мога. Джери ще отлети със самолет. До този момент не са го потърсили с официална призовка. Ще замине там, където не биха го открили. Кажете ми, добре ли ще е да сторим така?

Мейсън присви очи.

— Нали е дал показания?

— Да.

— Подписал ли ги е?

— Не, струва ми се. Били са само стенографирани. Сега, преди да е призован официално, не може ли да напусне града и да отлети в чужбина?

— Ще бъде ад, що се отнася до общественото мнение. Прокурорският състав ще направи в пресата голям въпрос от това. Ще подхвърлят, че му е било внушено да изчезне, за да избегне прякото свидетелствуване. Къде е сега той?

— Долу, в колата си. Чака на паркинга отсреща. Багажът му е готов и е ангажирал място в самолета за Мексико. След това ще замине оттам за…

В чакалнята бе възникнала внезапна суматоха. Женски глас пищеше.

— Трябва да предупредя за вас…

— Глупости! — отговори мъжки глас.

Вратата се отвори с трясък и в кантората нахлу най-безцеремонно Джери Харис, с мрачно лице и с развяващ се лист в ръката си.

— По дяволите, намериха ме. Спипаха ме като последен глупак, както си седях в собствената кола на паркинга отсреща.

— За какво ви спипаха? — запита Мейсън.

— За да ми връчат призовка да се явя пред Гранд Жури утре сутринта в 10:00.

Мейсън протегна драматично ръце.

— Да. Прокурорът успя да мине крачка пред нас. Областният прокурор Хамилтън Бъргър не е никак глупав.

— Но — намеси се Една — не може ли той все пак да замине? Самолетът отлита тази вечер и…

— И те, без съмнение — продължи вместо нея Мейсън, — го държат под наблюдение. Видели са, че идва в моята кантора, след като са му връчили призовката. Ако той напусне страната сега, аз ще бъда изправен пред дисциплинарния съд в асоциацията на юристите. Още поначало тази идея не струваше. Не, ние трябва да хванем бика за рогата. Седнете, Харис, и ми разкажете всичко отначало до край.

— Искрено съжалявам — каза неубедително Харис. — Като премислям всичко, учудвам се дали няма някаква възможност да заявя, че съм се заблудил. Естествено в началото този факт не ми изглеждаше толкова значителен и аз бях позитивен в своите показания пред заместник-прокурора и…

— Нямате нито една вероятност от десет милиона да сторите това. Те могат да утвърдят този пункт почти без вашето свидетелствуване, защото Една заключи чекмеджето и прибра ключа. Сигурно е, че ножът не е бил вътре.

— Но те не знаят, че заключих чекмеджето. Ще се закълна, че не съм. Ще…

— Ще разкажете истината! — прекъсна я Мейсън. — В момента, когато започна да се опирам на лъжесвидетелство, за да оправдая клиента си, аз ще преустановя практиката си в съда. Ако вуйчо ви е невинен, няма съмнение, че ще успея да го измъкна от сегашното му положение.