— В какъв смисъл?
— Дали ще се съгласите да се кооперирате с мен.
Мейсън произнесе подчертано бавно:
— Не виждам никаква нужда от въпрос за коопериране, мисис Кент. Ако разполагате със свидетелски показания, които искате да дадете, ще бъда особено доволен да ги чуя.
— Мога да свидетелствувам за много неща. Може би, ако ми кажете какво ви е необходимо за построяване на вашата защита, бих могла да помисля за подробности. Нали знаете, в ежедневието на брачния живот има много случки, които са почти забравени, докато нещо не опресни спомена за тях. Следователно, ако ми кажете какво ви е нужно, възможно е да ви помогна. Не се налага да се тревожите за мен по време на кръстосания разпит. Мога да се погрижа за себе си.
— Искате да кажете, да повлияете на съда?
— Ако искате да го изразите така, да.
— Много добре, оставете ми адреса си и аз ще ви се обадя, ако се сетя за нещо.
— Сега не се ли сещате за нищо?
— Не.
— Бих искала да зная дали… ъ-ъ-ъ, как да кажа… дали ме разбрахте?
— Благодаря ви много, задето ме посетихте, но не ви ли се струва, че би било по-добре за вас да доведете и адвокат, ако искате да разисквате неща от такова естество?
Тя се наклони напрегнато напред.
— Ще бъда откровена с вас, мистър Мейсън. Доволна съм, че заговорихте по този въпрос вие първи.
— Защо?
— Защото досега не съм подписвала с моя адвокат никакъв договор. Само съм уговаряла.
— Какво искате да кажете?
— Той иска да сключим договор, според който да му дам половината от това, което получа, ако моите начинания успеят. Нямам желание да му плащам, освен ако това е необходимо, а аз мисля, че не е. Не ме ли разбирате? Мъжът ми не е повече в състояние да се бори с мен.
— Защо не?
— Защото се нуждае от моето свидетелствуване. Ако мога да го оправдая по това обвинение за убийство на основание, че е психически побъркан, мога да спра бракоразводното дело. След това ще стана настойник на цялото му имущество, защото аз съм съпругата му.
— Разбирам всичко, но не желая да го разисквам с вас, докато вашият адвокат не е налице.
— Защо?
— Професионална етика.
— Не разбирам защо да не можете да разисквате свидетелските ми показания?
— Мога да разисквам свидетелските ви показания, но не и бракоразводното дело.
— Струва ми се, мистър Мейсън, че сте много, много предпазлив… и… много етичен.
— Такъв съм си.
Лицето и не издаде никакви признаци на гняв, но тя превърна цигарата си буквално в безформена маса, която я натисна в пепелника.
— Даже прекалено етичен, но на мене тия не минават! — каза тя и като се изправи с порив, се озова изведнъж на изходната врата, без даже да погледне към Мейсън.
ГЛАВА XIV
Беше късен следобед. Голямата постройка, изпълнена с кантори, кънтеше с ехото от звуците на трескавата възбуда, характерна за онзи момент преди приключване на работата. Машинописките, нетърпеливи да се приберат у дома си след тежката и еднообразна работа из канцелариите, тракаха из постланите с плочки коридори с токчетата си. Стъпките отначало се зачуваха глухо и отдалеч, постепенно тракането им се усилваше и закънтяваха, когато подминаваха вратата на Мейсън. Вратите на асансьорите дрънчаха и коридорите бавно бълваха своя човешки товар. В 17:00 ехтенето биваше най-силно, а в 17:30 вече заглъхваше, като вълната на шума се пренасяше на улиците, откъдето ревящи клаксони и пронизващо пищене на полицейски свирка шибаха настойчиво ушите на адвоката.
Пери Мейсън кръстосваше кантората си с палци, пъхнати в жилетката, с леко приведена глава, потънал в мисли. В този момент той бе глух за всички тези шумове.
Вратата се отвори безшумно. Дела Стрийт се приближи на пръсти до секретарската си маса и седна в очакване.
Мейсън едва повдигна поглед и каза:
— Върви си, Дела. Няма какво да вършиш повече за днес.
Тя поклати глава.
— Ще се навъртам тук. Все мога да помогна нещо. Чу се почукване на вратата откъм коридора. Дела погледна въпросително към Мейсън, който кимна, и отвори. Появи се Пол Дрейк.
— Благодаря, Дела — — поклони се леко той и се обърна към Мейсън. — Какво, Пери, изминаваш нов маратон?
— Мъча се да извървя пътя за разрешаването на този проклет случай.
— Е, може би ще успея да съкратя малко разстоянието. Успях да проследя телефонния разговор с мисис Кент. Повикването е извършено от телефонната будка на Пасифик Грейхаунд Стейдж Депо, на 1629 Норт Куенга Булевард. Връзката е била установена в 3:01 сутринта и разговорът е завършил три и половина минути по-късно. Мадъкс е водил разговора от свое име.