Племенницата на сомнамбула

— Вземи фотостатично копие от тези данни — разпореди Мейсън. — Държиш ли мисис Кент под наблюдение?

— Да. Какво искаше тя от теб?

— Да й дам парче земя с ограда наоколо.

— Искаш да кажеш?

— Търсеше моето съгласие да не контестирам новите й начинания, а да й позволя да преустанови бракоразводното дело и да поеме контрола върху имуществото на Кент като негова съпруга. Готова е да положи клетва за всякакви свидетелски показания, чрез които може да бъде признат за невменяем. То естествено би опростило защитата при обвинението в убийство.

— Много красиво от нейна страна, нали?

— Много.

— Обвинението срещу Кент не е ли изградено върху обстоятелствени показания? — запита Дела Стрийт.

Дрейк извади бележник и зачете:

— Дънкън проведе интервю с журналистите. Кълне се, че е било точно 3:00, когато е видял сомнамбула из пациото. Твърди, че човекът, когото видял, е Кент; че Кент е имал в ръката нещо, което блестяло. Може и да е било нож, но не бил сигурен в това.

Дела Стрийт го прекъсна, за да възкликне възмутено.

— Как смята да се отърве, след като променя така историите си?

— Със сигурност — отговори Мейсън той ще претендира, че когато е разказвал за първи път историята си пред полицаите, е бил изплашен; заявил е, че не бил сигурен относно часа, дали е било 00:15 или 3:00, а аз съм го разбрал грешно, че е бил положителен; че не е идентифицирал веднага Кент със сомнамбула, защото се е страхувал да не му припишем зле изтълкувани мотиви; че колкото повече мислел върху това, по-сигурен ставал, че фигурата е Кент; че без значение какво ще помислим за мотивите му, негов дълг е да каже истината. После ще се мъчи да бъде остроумен на кръстосания разпит.

— Искате да кажете, че ще извърши умишлено лъжесвидетелство?

— Не. Този буквоед ще мисли, че говори истината. Това е най-страшното. Но телефонния разговор ми дава възможност да го накълцам на парчета. В 3:00 сутринта не е спял.

— А не е ли възможно Мадъкс да е телефонирал без знанието на Дънкън?

— Не допускам. Фактът, че бяха заедно на съвещанието тази сутрин, доказва, че Мадъкс не се е опитвал да изиграе Дънкън. Отначало ми се струваше, че Мадъкс може да е имал наум да изхвърли Дънкън от играта, но това не се потвърди от фактите.

Дрейк отново погледна в бележника си.

— Тук има и нещо друго. Знаете ли кога според изявленията на Харис ножът не е бил вече в чекмеджето на бюфета?

— Било е вечерта по някое време — забеляза Мейсън, — не зная кога точно. Защо?

— Защото, надявам се, можем да докажем, че ножът е бил в чекмеджето, когато сте го заключвали.

— Как.

— Чрез главния прислужник. Един от моите хора се представил за журналист и разговарял с него. Слугата преливал от важност, че е интервюиран, и изгарял от нетърпение да разкрие всичко, което знае. Казал, че преди да се прибере в стаята си, търсил нещо из бюфета и съвсем ясно си спомня, че ножът е бил в чекмеджето по това време.

— По кое време?

— Не можел да определи точно. Било е по времето, когато чиниите са били почистени и прибрани, но, и то е най-значимото в изказването му, той счита, че е било след заминаването на Харис за Санта Барбара. Ако това е вярно, ножът може да е изчезнал от бюфета, но след това е бил върнат обратно, преди Една да заключи чекмеджето.

Мейсън се намръщи.

— Защо някой ще иска да го вземе, а после ще го връща?

Дрейк сви рамене, а Мейсън продължи:

— В това свидетелствуване няма много логика, Пол. Лично аз не бих оказал голямо доверие на главния прислужник. Харис трябва да е казал истината. Ако ножът е бил в чекмеджето, когато то бе заключено, Кент не би могъл да го извади. Съществувал е само един ключ.

— Разбира се, но има и хора, които могат да разбиват ключалки — каза раздразнено Мейсън.

— Защо не?

— Сомнамбул не може да разбие ключалка. Ако е имал ключ или е знаел къде се намира, би могъл да отключи, но не допускам да приложи насилие. Тук има нещо, което не е в съзвучие със сомнамбулната теория… Къде отиде Дорис Кент, след като излезе от тук, Пол?

— Направо в кантората на своя адвокат.

— А след това?

— Тръгна обратно за Санта Барбара.

— Имаш хора да я следят, нали?

— Двама души.

— Казваш, че няма отпечатъци по дръжката на ножа? — запита внезапно Мейсън.

— Никакви, които да могат да се припишат на Кент. Имало отпечатъци, но били много неясни. Служебните лица допускат, че са били или размазани при триенето между чаршафа и възглавницата, или че ти и Една сте успели да ги заличите „случайно“, но не се намират такива, които да могат да се идентифицират с отпечатъците на Кент. Един журналист е получил тази информация направо от дактилоскописта и ми я предаде.