— Но ако по ножа липсват отпечатъци от пръстите на Кент — намеси се Дела, — как може да го държат отговорен. Фактът, че ножът е намерен под неговата възглавница, не говори сам по себе си, че той е и извършителят.
— Всичките ни усилия трябва да се насочат пак към Дънкън. Разбия ли свидетелските му показания относно идентификацията на Кент със сомнамбула, печеля делото „от воле“. Ако не успея, трябва да разчитам на сомнамбулната теория. В такъв случай се налага да доказвам как Кент се е добрал до ножа. Взел ли го е, преди да си легне, говори за предумисъл и теорията за сомнамбулизма остава без почва. Не го ли е взел тогава, как би могъл да го стори по-късно, когато чекмеджето бе заключено и Една единствена имаше ключа през цялата нощ.
Мейсън възобнови своя упорит ход из стаята.
— А аз си представях — отбеляза мрачно Дрейк, — че ще бъдеш във възторг от показанията на главния прислужник. Въобразявах си, че те и записът на телефонния разговор ще ти поднесат развръзката на тепсия.
— С телефонния разговор всичко е наред, Пол. Нещо ми подсказва, че той, изглежда, ще бъде ходът с удивителна, но не мога все още да разчета до дъно всичко около ножа. По цялата дължина на нишката има нещо, което не може да щракне намясто, не може да включи. Има нещо…
Изведнъж той спря напрегнато. Очите му се разшириха в изненада. Бавно и тихо подсвирна.
— Какво има, Пери?
Мейсън не отговори веднага, а за няколко секунди втренчи тежък, мрачен поглед в детектива.
— То е само теория, Пол.
— Дали ще е действена, Пери?
— Проклет да съм, ако зная. Не ще я бъде, докато не пробия няколко отвора през нея.
Той се обърна към секретарката си.
— Дела, ти и аз ще трябва да се заемем с изграждането на защитата.
— Какво ще правим?
Мейсън се ухили насреща й.
— Ще ти кажа, след като Пол Дрейк си отиде.
— Толкова ли е лошо? — запита Дрейк, като сваляше, бавно краката си от облегалката на креслото.
Изправил се, той отиде до вратата и я отвори.
— За минутка — задържа го Мейсън, — има нещо, което можеш да свършиш. Искам да говоря с Хелън Уорингтън. Смяташ ли, че можеш да я докараш веднага тук?
— Разбира се. Моите хора следят всеки, имащ връзка със случая.
— Това момче Боб Пезли, за когото тя е сгодена, има железарски магазин?
— Предполагам, че е така. Защо?
— Няма значение защо. Доведи бързо Хелън Уорингтън.
— И това ли е всичко, позволено да зная?
— Колкото по-малко знаеш от това, което предстои да се случи, толкова по-малко ще те гризе съвестта.
— По дяволите! Ако аз имах съвест, ти едва ли би говорил с мен, а камо ли да ме главиш да ти работя.
И все така ухилен, затвори зад себе си.
ГЛАВА XV
Хелън Уорингтън седеше в облицованото с черна кожа кресло точно срещу Мейсън и поглеждаше уплашено. Беше този час, когато на улицата владееше затишие. Трудовите хора се бяха прибрали по домовете си. Вълните на отиващите по кината и търсещите удоволствия все още не бяха започнали да заливат улицата. Мекото кремаво осветление на стаята обливаше с топлота посетителката и я показваше като на сцена — висока, стройна, с добре оформени крайници брюнетка, големи черни очи и тъмна като нощ коса, ярко червени устни. Ръцете й, в черни ръкавици, нервно приглаждаха полата върху кръстосаните колене.
— Въпросът е — започна Мейсън — дали сте готова да направите нещо за Кент?
— Разбира се, готова съм.
Втренчил фиксиращ поглед в нея, Мейсън продължи:
— Нервна сте.
Тя се засмя, но смехът спря в гърлото й.
— Да, нервна съм. Кой не би бил? Дойде човек и ме потупа по рамото. Представи се като детектив и заяви, че искате да ме видите. Преди да се опомня, ме натовари като вързоп на една кола и ето ме тук.
— Сгодена сте за Боб Пезли?
За миг в черните очи блесна предизвикателство.
— То има ли отношение към цялата бъркотия?
— Да.
— Много добре тогава. Сгодена съм за него.
— Защо не се ожените?
— Предпочитам да не разисквам този въпрос с вас.
— Доколкото разбрах, имате желание да помогнете на Кент.
— Не виждам как, като се ровите в личните ми дела, ще се помогне на мистър Кент?
— Страхувам се, че трябва просто да приемете твърдението ми, че е така.
— Не сме се оженили досега по финансови причини.
— Той има магазин за железария, нали?
— Да.
— Работата върви слабо, нали?
— Затрупан е със стара, излязла от употреба стока. Закупи магазина на търг и ще му са необходими месеци, докато превърне залежалата стока в пари, ако това влиза във вашата работа.