— Добре. Защо тогава вуйчо ви не се ожени за нея? Ако наистина е такава, каквато я рисувате, а и той ще я разбере, когато поживее с нея, може да й остави, каквото пожелае.
— Вуйчо възнамерява — усмихни се Една Хамър — да й прехвърли известно имущество веднага щом подпише желания от нея документ. Оставя я да мисли, че се лишава сама от правата си. Не иска да й отнеме задоволството от жеста, който тя счита, че прави.
— Тогава какво го задържа? Защо не се ожени?
— Да… — тя се въртеше неловко под втренчения му поглед. — Дорис не им позволява.
— Защо не?
— Има намерение да забърка голяма каша. Ето, разводът не е още приключен и тя иска да обвини вуйчо, че е лъгал относно размера на имуществото си и още маса глупости. Ще претендира, че той психично не е в ред, склонен е към убийства и ще убие някого, ако не бъде поставен под опека. Ето какво цели: да бъде поставен опекун на богатствата му.
— И това тревожи вуйчо ви сега?
— То е само част. Има и други неприятности. Той може да ви разкаже за тях. Аз обаче ви моля да ми обещаете, че ще го поставите под лекарски грижи и…
Телефонът иззвъня настойчиво. Дела Стрийт се обади, послуша малко и като закри микрофона с ръка, каза:
— Току-що е пристигнал в чакалнята.
— Искате да кажете вуйчо?
— Да. Питър Б. Кент. Една Хамър подскочи.
— Не бива да узнава, че съм била тук. Ако някога ме срещнете отново, давайте си вид, че никога не сте ме виждали.
— Седнете — посочи Мейсън. — Вуйчо ви може да почака. Вие можете…
— Не, не! Не ще чака. Не го познавате. Ще видите.
— Само за миг чакайте! Има ли у вас някой, кого то вуйчо ви иска да убие?
Очите й бяха отчаяни.
— Да, предполагам… О, не зная! Не ме питайте! Тя се завтече към изхода. Дела Стрийт повдигна глава от телефона и съобщи:
— Мистър Кент се отправя насам въпреки протестите на момичето от телефонния разпределител и всеки момент ще влезе тук.
Една Хамър тракна вратата зад себе си и в същия миг вратата откъм чакалнята се отвори с порив. На прага стоеше висок, слаб човек. Протестираща млада жена го държеше за полата на сакото и почти пищеше:
— Не може да влизате! Не може да влизате!
Мейсън я смири с движение на ръка.
— Всичко е в ред, мис Смит. Позволете на мистър Кент да влезе.
Младата жена освободи уловеното сако. Високият човек прекоси стаята, кимна към Мейсън, игнорирайки секретарката, и се отпусна в креслото.
ГЛАВА II
Като редеше думите бързешком и нервно, Питър Кент произнесе:
— Съжалявам, че нахълтах така. Не мога да се въздържам. Нервен съм. Не мога да чакам. Когато искам нещо, искам го. Готов съм да заплатя всяка вреда, която съм причинил. Беше ми внушено да ви посетя. То се случи, когато обядвах с племенницата си. Тя е астроложка. Знае хороскопа ми наизуст. Може да разкаже всичко за моите съзвездия, а аз не вярвам ни думица от това.
— Не вярвате ли?
— Не, разбира се, не. Не мога обаче да избия тези боклуци от главата си. Може да го знаете по себе си. Представете си, че вървите по улицата и видите подпряна стълба. Ако не минете под нея, яд ви е на вас самия, че сте страхливец. Ако минете, започва да ви се върти в главата мисъл, дали не ще ви сполети беда. Действува на нервите ви. Фиксира мисълта ви върху този проблем.
— Да мина под стълба — изсмя се Пери Мейсън — не ме безпокои. Аз просто винаги плувам в опасности.
— Е, добре — забърза по-нататък Кент, — когато племенницата ми извести, че моят хороскоп показва да се консултирам с адвокат, чието презиме се състои от пет букви, нарекох всичко това глупост, но в същото време, проклет да съм, ако не започнах да премислям всички имена на адвокати, съставени от пет букви. Като прегледа отново положението на планетите, тя обяви, че името има някаква връзка със строителен материал и дали не познавам някой адвокат на име S-t-o-n-e1. Не знаех такъв. Изведнъж вашето име изплува в мисълта ми2. Съобщих го на Една, която засия и отговори, че това сте точно вие. Брътвежи и глупости, но ето че съм тук.
Мейсън размени бърз поглед със секретарката си. И каква грижа ви води сега при мен?
— Жена ми бе готова да се разведе с мен в Санта Барбара. Сега промени намеренията си на сто и осемдесет градуса. Отказва се от развода и претендира, че съм луд.
— До къде беше стигнало бракоразводното дело?
— Обявен е декретът, който съдът издава преди окончателното решение.