— Защо постави тя тази брава?
— Сигурна съм, че не мога да ви отговоря.
— Кога я постави?
— Доколкото си спомням, преди около един месец.
— Тя обясни ли до това време защо я поставя?
— Не. Нужно ли е човек да дава обяснения защо слага брава на спалия?
— Доста необичайно е човек да слага внезапно секретна брава на вратата за спалнята си, освен ако е невротичен или пък ако някой е започнал да му досажда. Да ви е бяло известно, че са били налице някои… добре, нека ги наречем неприятни изживявания, заставили Една да реши, че и е необходима секретна брава?
— Не зная нищо по този въпрос. Защо не питате мис Хамър?
— Надявах се, че вие бихте могла да ме осведомите.
— Не мога.
— Не можете или не искате?
— Не мога, мистър Мейсън.
Мейсън се загледа в издигащата се от края на цигарата му струя дим.
— Добре. Бъдете тук с ножа в 22:00.
— Не съм много сигурна, че ще можем… ще можем да ви доставим искания дубликат.
— Направете всичко възможно. Необходим ми е нож, който точно да подхожда на вилицата, останала от комплекта в бюфета на Кент.
— Добре, разбирам. Правя го за мистър Кент. Готова съм да сторя всичко за него. Винаги е бил така мил и внимателен.
Мейсън кимна и я придружи до вратата.
Когато токчетата й затракаха по коридора, появи се Дела Стрийт. По лицето й бе изписана дълбока загриженост.
— Записа ли разговора? — запита Мейсън и изключи микрофона.
— Всяка дума — посочи тя бележника си.
Мейсън се усмихна.
— Шефе — Дела се приближи и хвана ръката му, — не се ли поставяте напълно в ръцете на това момиче? Луда е по годеника си. В момента, когато му се случи някаква неприятност, тя е готова като мълния да се нахвърли срещу вас.
Мейсън се изправи и започна да обикаля стаята.
— Моля ви, шефе! Всичките ви досегашни случаи са били съвсем различни. Защитавали сте само невинни. Сега пред нас е човек, който по всяка вероятност е извършил убийство. Основанието ви е единствено липсата на преднамереност у него.
— Е, та какво? — запита Мейсън, като се спря.
— Защо поставяте себе си в тяхна власт?
Мейсън се извърна рязко с лице към нея.
— Виж какво, Дела. В никое от своите дела не съм се оставял открит за атака. Ти знаеш това добре.
— А защо го правите сега?
— Защото това е начинът, по който трябва да водя играта.
— Но не виждате ли какво означава то…
Той се доближи до нея, обви с ръка кръста й, притегли я близо до себе си и заговори нежно.
— Чуй ме, дете! Престани да се тревожиш. Научи се да ме приемаш такъв, какъвто съм. Не се опитвай да ме насочваш по изпитани сигурни пътища, защото тогава ще ме намериш сринат ниско в безформена, безлична маса, превърнал се в безинтересна рутинност. Нека ти кажа рецептата на своя успех — действувай бързо и се стреми да бъдеш един скок пред противниците си.
— Зная, но представете си, че ви достигнат?
— Това не е основание да започна да гледам през рамо назад.
— Какви ги приказвате, шефе?
— Аз съм като футболист, който е овладял топката и се е отскубнал напред. По петите ми са цял рояк противници. Всеки миг могат да се нахвърлят отгоре ми. Ако успея да прекарам топката през гол-линията, зрителите изпадат в екстаз и не се залавят да обсъждат как съм сторил това. Но ако започна да надничам през рамо и да се питам кой от гонещите ще ме застигне, забавям се така, че всички ме настигат.
Смехът й беше гърлен и топъл. Тя повдигна глава и го погледна със замъглени очи.
— Добре, шефе, печелите. Да летим с топката напред и за забравим тези, които искат да ни застигнат.
— Така е по-добре. Върви напред! Един скок по-напред и не поглеждай назад. Това ще бъде нашето мото.
— Гол или провал — повдигна тя леко ръка за поздрав.
С нескрита тържественост в движенията си той я притегли по-плътно до себе си. Дясната й ръка обви шията му и полуотворените й устни се вдигнаха към неговите жадно и непринудено…
Дела Стрийт бе тази, която се опомни първа.
— Има някой на вратата — извести тя.
Мейсън долови също почукването откъм коридора.
— Този проклет детектив ще ни се изтърси винаги в най-неподходящия момент. Пусни това адско изчадие да влезе. Телефонирай и на Една Хамър да бъде тук точно в 2:45. Нека дойде сама и да не споделя с никого къде отива и кога излиза.
С носната си кърпичка Дела изтри червилото от неговите устни и се засмя нервно.
— Не забравяйте, че ще говорите с детектив… Срешете си косата, защото е разбъркана. Седнете на бюрото и се дръжте важно. Измъкнете куп книжа и се правете на страшно зает.