— По дяволите — запротестира Мейсън, — знаеш, че не сме извършили престъпление. Той не би бил и сянка от детектив, ако не му е известно, че заетите в работа големи началници целуват понякога секретарките си. Хайде, отвори му. По дяволите всички тези смешни приготовления.
Дела отвори вратата и Дрейк, застанал на прага, погледна към Мейсън с изпъкналите си стъкловидни очи. Устните му бяха извити в постоянна усмивка, характерна за лицето му, когато е в покой.
— Косата ти е разбъркана. Пери — произнесе с равен тон той.
— За бога, за да обсъждаш прическата ми ли се домъкна тук? — му отвърна заядливо адвокатът, а после зарови пръсти в косата си и я разроши на всички страни. — Ето, сега е цялата в хаос. Можеш да спестиш тревогите си по този повод… И ако успееш да сториш така, че да приложиш детективските си способности върху проблемите, за които ти плащам да ги разрешаваш, отколкото да се бъркаш в неща, които никак не са твоя работа, аз бих приключвал с делата си два пъти по-скоро.
Дрейк зае обичайното си положение в креслото, кръстоса дългите си крака и изрече равно:
— Тогава щеше да получаваш само половината от това, което сега взимаш, Пери.
— Какво ми носиш този път? — попита с усмивка Мейсън.
— Преглеждах донесенията от моите хора и си помислих, че може да те интересува как Мадъкс и Дънкън са положили големи усилия, за да прикрият връзките си с Дорис Съли Кент и адвокатите й.
— Откога пък това?
— Откакто за първи път се срещнаха в адвокатската кантора. Тя излязла първа, а след петнадесет минути и онези двамата. Промъкнали се по коридора и се изкачили пешком два етажа нагоре, за да не бъдат забелязани, че взимат асаньора от етажа с кантората на Хийтли и Хийтли. На приземния етаж има бръснарница. Двамата влезли и се бръснали, масажирали и оправяли маникюра си. След като убили по този начин около един час време, излезли поотделно, като са дочакали пълен асансьор, та да се примесят с тълпата. Явно това е било предварително съставен и обмислен план.
Мейсън барабанеше с пръсти, докато обмисляше чутото.
— Среши си косата. Пери, че не мога да те гледам — смъмра го Дрейк.
Мейсън прекара автоматично гребена през косата си. Дела Стрийт, която бе напуснала стаята при появата на Дрейк, се върна и кимна към Мейсън.
— Лицето, на което искахте да телефонирам, ще дойде точно в уреченото време.
— Добре, Дела, благодаря — отговори Мейсън и се обърна към Дрейк. — Най-вероятно е Мадъкс да откаже, че е водил телефонния разговор с Дорис Кент.
— Дали Харис ще бъде свидетел на място?
— Надявам се. Историята, която разказва, е издържана и е бил достатъчно предвидлив да впише всичко в бележника си. Отбелязал е и времето до секунда. Има всички детайли и записаното от него време съвпада абсолютно с това, посочено от телефонната компания.
— Ще ти струва дълги усилия, Пери, да убедиш съда. Може би ще е по-добре да оставиш Мадъкс да отрича разговора.
— Ще бъде чудесна картина да го вкарам в клопката. Ще го оставя напълно да отрече всичко, а след това ще му изтърся като гръм от ясно небе данните на телефонната компания и сравнението им със свидетелските показания на Харис. Има ли нещо друго, Пол?
— Да. Ти беше прав по отношение на Дънкън.
— В какъв смисъл?
— За тази работа с очния лекар.
— Как? Отиде ли?
— Сега е там. От прокуратурата отиде направо при офталмолог.
— В този късен час?
— Да. Явно е, че прокурорът е разпоредил на лекаря да го чака.
Мейсън се изкиска тихо.
— Вероятно Дънкън е гледал прокурора през долната половина на стъклата си и е чел книжата, държащ ги на една ръка разстояние. Веднага са разбрали какво лошо впечатление ще направи това от свидетелския стол.
— Това е засега всичко, Пери. Ще продължавам да ти доставям факти, веднага щом ги получа.
Дрейк още не бе достигнал изхода, когато Мейсън беше вече възобновил ритмичните си стъпки из стаята.
— Дяволски труден случай! — мърмореше под носа си той. — Фактите прилягат един към друг и въпреки това не ми говорят нищо. От която и страна да го гледаш, побъркан случай!
ГЛАВА XVI
Пръстите на Една Хамър мачкаха нервно края на роклята, докато кръстосваше крак върху крак и местеше поглед от Дела към Мейсън.
— Какво има? — попита тя.
— Искам да направите нещо за вуйчо си. Съгласна ли сте?
— Бих сторила всичко.
— А ако се окаже твърде деликатно?
— Какво искате да кажете?
— Може да си навлечете беда, ако бъдете заловена.
Тя остана за миг безмълвна, а после се засмя нервно.
— Що се отнася до вас, ще си навлечете ли ядове, ако ме заловят?
— Колкото искате.