— Тогава дано не ни хванат.
— Дяволски добра философия!
— Какво трябва да сторя?
Мейсън произнесе отчетливо:
— Една, искам да ви поговоря малко за закона и да ви обясня къде в тази картина стоя аз.
Тя го гледаше объркана.
— Юристът гледа на убийствата по начин, малко по-различен от засегнатите. За него убийството е само случай. Той не е близък нито с убития, нито с обвинения. По този начин е в състояние да се справи по-добре с работата си. Той не е заслепен от симпатии и умът му е ясен.
Тя кимна мълчаливо.
— И ето, сега искам да ви задам няколко въпроса точно така, както би ги задал прокурорът.
— Какви са те?
— Познавате добре ножа, който е част от комплекта, стоящ в горното чекмедже на бюфета в столовата на Питър Кент?
— Защо? Да, разбира се.
— Действително кога видяхте ножа за последен път в чекмеджето?
— Не зная… Предполагам, че беше по времето, когато го поставих там, след като го взех изпод възглавницата на вуйчо Питър. Искате ли да променя разказа си? Ако е така, кажете.
— Този въпрос ще ви бъде зададен приблизително така, както ви го поставих и аз. От вас се иска само едно: да кажете истината, че за последен път сте видели ножа в чекмеджето на сутринта в деня преди убийството, когато сте го сложили в бюфета. То ще рече вчера, деня, когато ме посетихте и убедихте вуйчо си да дойде при мен.
Една кимна отново.
— Кога по-късно видяхте същия нож?
— Под възглавницата на вуйчо, когато и вие бяхте с мен.
— Сигурна ли сте, че е бил същият нож?
В отговор последва ново кимване.
— Ето, това илюстрира моята цел.
— Това пък какво е?
— Прокурорът ще поставя въпросите приблизително, както току-що сторих аз, а свидетелите ще потвърждават като вас преди малко, без да осъзнават, че вършат лъжесвидетелство.
— Не ви разбирам.
— Вие не знаете, че ножът, видян от вас под възглавницата и в чекмеджето, е един и същ. Приемате го, защото изглеждат еднакви и защото, когато сте го търсили повторно в чекмеджето, не сте го открили, а по-късно, погледнала под вуйчовата си възглавница и открила нож, решила сте, че е същият, понеже е еднакъв по общия си външен вид с този, изчезнал от чекмеджето.
— Но тогава се оказва, че ножът не е бил същият?
— Не зная. Задължение на прокурора е да докаже, че ножът е бил същият, и то същият, посредством който е било извършено убийството.
— Добре. Тогава бих могла да отговоря, че не съм сигурна в идентичността.
— Можете, но преди да се изправите на свидетелското място, прокурорът ще е разпитал вече четири или пет свидетели, включително и главния прислужник. Ще е поставял въпросите така: „Кога последен път видяхте ножа в чекмеджето?“, „Кога го видяхте по-късно?“ и „Къде беше той?“. После, след като покаже чрез извод, че ножът е бил същият, ще запита с най-обикновен тон „Беше ли ножът същият?“ или „Сигурен ли сте, че е същият нож?“. Следователно за мен е удобно да говоря с вас откровено, но с главния прислужник и с другите свидетели не мога, защото ще изглежда, че се опитвам да обработвам прокурорски свидетели. Призовките им са вече връчени.
Една Хамър ахна.
— Излиза, че като хвърля поглед назад, след това което ми обяснихте, ясно виждам, че показанията ми бяха снемани точно така.
— Съвсем правилно. Исках само да ви посоча трудностите, при които работя. Никой не знае, че ножът е същият. Всеки мисли, че е. Това именно е много важно от наша гледна точка. Прокурорът ще приеме за сигурна идентичността на ножа. Ще я приемат и всички свидетели. След това при кръстосания разпит аз ще бъда този, който ще се опитва да доказва, че ножът не е бил същият, и не ще имам никаква опорна точка да извърша това. Ето защо искам да принудя прокурора вместо мен той да доказва, че ножът е същият.
— А как ще го принудите?
— Като поставя друг нож в чекмеджето на бюфета — отвърна бавно той, като я наблюдаваше внимателно. — Ще трябва да го откриете утре сутринта. Между нас казано, ще уредим така, че журналистите да узнаят за този втори нож. Прокурорът ще допусне вероятно, че аз съм го подставил. Ще завие до бога, че трябва да бъда подведен под отговорност за непрофесионално поведение, че съм извършил фалшификация, че съм подучвал свидетели и други подобни глупости, но за да противодействува, ще трябва да се залови със своите свидетели по въпроса за идентификацията на ножа. С други думи, не ще може да направи от този въпрос нещо просто, при което всеки един да приеме подсъзнателно идентифицирането на ножа съвсем естествено. Разбирате ме какво искам да кажа, нали?
— Струва ми се, разбирам.
Дела Стрийт стрелна многозначителен поглед към Мейсън, но той й направи знак да мълчи. Двамата наблюдаваха как Една Хамър с усилие приспособява мисълта си към новите вътрешни изживявания. Изведнъж тя вдигна глава и запита: