Выбрать главу

— А кой ще постави ножа в чекмеджето?

— Вие — изрече отчетливо Мейсън, като не сне поглед от очите и.

— Аз!?

Той кимна, за да потвърди.

— И кой ще го открие?

— Сержант Хъкъм.

Тя се намръщи.

— Представете си, че преди сержанта го открие някой друг?

— Ще вземем мерки срещу такава възможност. Взимате ножа, поставяте го в чекмеджето и го заключвате. Надявам се, вие единствена държите ключа?

— Да.

— И е все още у вас?

— Да.

— Ще съобщите на Хъкъм, че ще пристигна около 8:00 сутринта, че съм ви замолил да ме пуснете, но вие сте решила да се посъветвате с него, дали ще постъпите правилно, ако сторите така.

— Мислите, че той ще дойде?

— Сама не съзнавате колко сте права, че той ще ме чака — засмя се мрачно Мейсън.

— Дали ще ми се случат някакви неприятности около тази работа?

— Ще ви се случат, ако бъдете заловена.

— И вярвате, че ще помогнем така на вуйчо Пит?

— Сигурен съм, че ще му помогнем.

Тя се изправи, усмихна се и протегна ръка.

— Прието.

Мейсън стисна ръката й и нареди на Дела:

— Отведи Една в библиотеката.

Като видя въпросителния поглед на момичето, той обясни.

— Уредил съм ножът да ми бъде доставен след малко. Считам, не съм задължен да ви обяснявам откъде ще дойде, понеже колкото по-малко знаете, толкова по-малко ще лъжете, когато ви разпитват. Ще чакате в библиотеката. Мис Стрийт ще ви даде списания. Когато сме готови, ще ви повикаме.

— Кога да телефонирам на сержант Хъкъм?

— Веднага щом поставите ножа в чекмеджето и го заключите.

— Но не ще ли бъде доста късно?

— Да, но можете да му кажете, че току-що съм ви телефонирал и че трябва веднага да ми съобщите отговора си. Не се безпокойте, че ще разтревожите Хъкъм. Ще се зарадва толкова много на възможността да ми попречи в това, което съм си наумил, че ще ви прегърне и ще се разплаче от умиление.

Брадичката на Една Хамър бе издадена напред, а погледът й бе твърд.

— Ще изпълня всичко, както казахте.

Дела Стрийт я придружи до библиотеката и когато се завърна, намери Мейсън отново крачещ.

— Обезпокоена? — запита я той.

— Не — усмихна се тя, — само напред с топката, шефе! Аз ще разчиствам пътя.

— Не се ли боиш от противника?

— Ни най-малко. Голът е на една крачка от нас. За кураж ще се помъча да си припомня нещо от дните в колежа… Как беше… Ах, да.

Сладкиш от ягода, По-бе-да! Ще ли го налапаме? Предполагам, да. Адвокатска кантора Мейсън, да, да, да!

Тя се засмя в лицето му. Безгрижен смях на жена, която върви смело срещу трудностите в живота, крачи рамо до рамо с мъжа, комуто бе посветила цялата си дълбока вярност.

— Това се каазва момиче! Но имаше и едно друго. Как беше… Да.

На битите от нас Изсмей се с громък глас!… ха-ха-ха!

Едва бе завършил и на външната врата се почука. Мейсън даде знак на Дела и тя отвори пред Хелън Уорингтън и Боб Пезли.

— Готов ли е? — и Мейсън ги покани с жест да седнат.

— Боб иска да знае нещо относно вашите намерения.

— Един експеримент само — отговори Мейсън. — Нуждая се от нож, който да е дубликат на онзи, за който прокурорът претендира, че е взет от бюфета на Питър Кент.

— Защо ви трябва? — попита Пезли.

— За експеримент.

— Не можете ли да ми кажете повече от това?

— Не.

Пезли се поколеба за миг, а след това бавно, неубеден все още в правотата на постъпката си, извади пакет, обвит в кафява хартия, и го разви. Пред тях блесна голям нож с черна рогова дръжка. Хванал го с носната си кърпа, за да не остави следи от пръстите си, той се доближи до Мейсън и го постави върху бюрото пред него.

— Ето го.

— Съвсем прилича на онзи, с който бе извършено убийството — мърмореше Мейсън, като го разглеждаше внимателно.

— Абсолютно идентичен е.

Мейсън го въртеше бавно на всички страни.

— Какво искате да кажете с това — запита той.

— Претендирам, че разбирам нещо от тези комплекти. Когато разбрах, че идентифицирането на ножа ще е съществена част от делото и че Хелън може да бъде призована като свидетел, отбелязах си фабричния номер, който беше щампован на дръжката на вилицата.

— И се разпоредихме за дубликат от същия вид? — изви в дъга веждите си Мейсън.

— Не. Имам няколко на склад. Аз продадох този комплект на Кент.

— Преди колко време?

— Не повече от два-три месеца. На Кент не му харесваше комплекта, който имаше преди, и Хелън бе достатъчно мила да предложи моите услуги при доставянето на качествени и гарантирани прибори.