— Така значи. Благодаря ви много. Надявам се, че мистър Кент ще бъде твърде много задължен и на двама ви и когато му дойде времето, ще се погрижа да бъде посъветван да не забрави вашата помощ.
Мейсън се изправи, за да покаже, че срещата е към своя край.
— Сигурен ли сте, че Боб не ще бъде обезпокоен за това? — запита Хелън.
— Безпокойството е нещо относително. То означава и много, и малко — усмихна се Мейсън.
— Откровено казано, мистър Мейсън, трябва да ви призная, че всичко това не ми се нрави много — каза мрачно Боб.
Мейсън го потупа приятелски по рамото и внимателно го придружи до вратата и по-далеч от ножа, блестящ върху бюрото.
— Забравете тези грижи. Нали сте съгласен, че мога да се явя във вашия магазин като клиент и да си купя такъв комплект?
— Да, разбира се.
— Добре. Това е и което върша сега.
— Не. Сега не сме в моя магазин.
— Ако предпочитате, можете да идем до магазина да го отворите. Аз ще ви придружа и ще направя покупката там — засмя се Мейсън, като държеше вратата отворена пред тях.
Колебливо Пезли се измъкна в коридора.
— Лека нощ! — кимна Мейсън. — И отново благодаря на двама ви.
Той затвори вратата и секретната брава щракна. Дела Стрийт се бе навела над бюрото, втенчена в ножа.
— А сега какво, шефе?
— Сега лимон. Ей там в лявото горно чекмедже. Ще го срежем с ножа и ще оставим сока да засъхне но него, та да не изглежда съвсем нов. После ще изтрием много внимателно всички следи от пръсти и ще го дадем на Една Хамър. Тя ще бъде също особено внимателна да не остави следи по него.
— Сержант Хъкъм ще потърси веднага следи от пръсти след откриването му — допълни Дела.
— Точно така.
— И не ще намери никакви.
— Разбира се.
— Няма ли да стане подозрителен?
— Защо?
— Защото ножът трябва да носи някакви следи от пръсти.
Мейсън направи лек поклон с глава.
— Ето сега, моя малка лейди, започвате да разбирате нещо от положението, в което ще се намери прокурорът.
— Нищо не разбирам.
— Не забравяй, че по дръжката на ножа, намерен под възглавницата на Кент, също няма никакви отчетливи следи от пръсти.
Тя понечи да каже нещо, когато силният звън на телефона изпълни настойчиво цялата стая.
— На коя линия е свързан този телефон? — трепна Мейсън.
— На директната. Когато съм в кабинета, искам да съм сигурна, че ще приема всяко идващо отвън повикване.
— Виж кой е.
Тя вдигна слушалката и след малко отвърна:
— Мистър Мейсън е тук. Ще му предам — и закрила микрофона, се обърна към адвоката.
— Обаждат се от затвора. Съобщават, че Питър Кент току-що е получил някакви книжа и настоява да ви види веднага.
— Кажи им, че тръгвам.
Като остави ножа върху бюрото така, че острият му край да бъде най-отгоре, Мейсън нареди.
— Доведи Една да й обясним всичко, преди да замина.
Приключила разговора, Дела отиде до библиотеката и докато Мейсън изтриваше грижливо ножа с носната си кърпа, Една Хамър влезе в стаята.
— Как е възможно! — учуди се тя. — Та това е същият нож!
— Е, надявам се не ще се намерят никакви идентифициращи белези и по двата ножа.
— Какво да правя с него сега?
След като огледа грижливо добре почистения нож, Мейсън го уви в същата кафява хартия.
— Бъдете внимателна да не оставите следи от пръстите си. Поставете го в чекмеджето. Телефонирайте веднага на сержанта, че в 8:00 сутринта съм при вас. И запомнете, мила моя, аз наистина ще пристигна и искам вие да ме въведете.
— И обезателно да заключа чекмеджето?
— Да. Не позволявайте никому да разбере, че ножът е вътре, заключен.
Когато тя посегна за пакета, той я попита най-непринудено.
— Защо сте считали, че вуйчо ви е искал да ви убие, Една?
Тя отскочи, сякаш бе получила електрически удар.
— За какво говорите?
С един скок Мейсън се озова до нея.
— Знаете за какво говоря, Една. Знаехте, че вуйчо ви отново ходи насън преди повече от тридесет дни. Смятахте, че ще ви убие?
— Не е вярно! Лъжа е!
— Тогава защо — наблегна той — поставихте тази секретна брава на вратата на стаята си?
Тя ахна и втренчи в него изплашен поглед.
— Хайде, разкажете истината.
— Аз… аз…
— Имахте изправна брава на вратата си, но вуйчо ви имаше ключ от нея, а на вас ви бе необходима брава, от която той няма ключ, защото ви бе страх от него. И ето повикахте техник да ви монтира една от най-скъпите секретни брави и ключ от нея имахте само вие, така ли?
— Не… това е… не.
— Тогава защо поставихте бравата?
Тя се отдръпна от него, отпусна се в креслото и заплака.
— Карайте, наплачете се хубавичко и като се успокоите, отговорете.