Една повдигна очите си, плувнали в сълзи.
— Защо настоявате толкова за тази брава?
— Защото точно този е сюрпризът, който прокурорът ви готви. Ще насочи пръст към вас, като че ли да ви промуши, когато се изправите на свидетелската скамейка, и ще ви принуди пред очите на заседателите да изпаднете в същото състояние, в което сте и сега. Можете да си представите как ще се отрази това на хода на вуйчовото ви дело. То ще накара съда да приеме вуйчо ви за рутинен убиец. Даже и да приемат, че е сомнамбул, ще го признаят за виновен при всички обстоятелства.
— Н-н-но не това е причината.
Мейсън и отправи остър като кама поглед.
— Добре, коя е тогава причината?
— Джери и аз се оженихме преди малко повече от месец — отговори тя с ниско наведени очи.
Мейсън въздъхна тежко.
— Слава богу за добрата вест.
— Защо пък това?
— Защото наистина мислех, че се плашите от вуйчо си.
— Не, честна дума, мистър Мейсън, това няма никаква връзка.
— Защо не обявихте брака си?
— Искахме да го държим в тайна.
— Вуйчо ви знае ли?
— Не. Не искахме тъкмо той да узнае.
— Защо?
— Малко е ексцентричен.
— Одобрява Харис, нали така?
— Много, но аз не исках да си помисли, че бързам да го изоставя, преди да е сключил новия си брак.
— Е, тогава защо ви е било необходимо това бързане? — погледът на Мейсън рязко стана изпитателен.
— Защото — усмихна се Една — аз съм влюбена, а тук е Холивуд и Джери е доста голям женкар. Много жени са луди по него. По природа е непостоянен и… Е, исках да го грабна, докато е в ръцете ми.
— Така значи — засмя се Мейсън, — тъй като не сте сложила секрета поради вуйчовия ви сомнамбулизъм, не ме интересува повече защо е там. Когато я видях на вратата, допуснах, че обяснението е повече зловещо, а не романтично. Представях си как прокурорът ще ви съсипе в съда… Предполагам, че освен вие и Джери има ключ? Тя кимна.
— Други ключове няма ли?
Тя се усмихна и поклати отрицателно глава.
— В края на краищата имам само един съпруг.
— Доверихте ли се другиму, някой друг да знае за брака ви?
— Абсолютно никой.
— Добре. Вземете сега ножа и постъпете както ви казах. Що се отнася до прокурора, ако започне да ви разпитва за бравата, когато се изправите в съда, покажете повечко емоции както преди малко. После му кажете истината и се смейте и плачете, когато разказвате, за да стане историята по-романтична.
След това Мейсън кимна и наложи шапката си.
— Отивам в затвора.
ГЛАВА XVII
Гладко избръснат, облечен в сив костюм, който изглеждаше излязъл току-що от ръцете на шивача, Пери Мейсън натисна звънчевия бутон върху официалния вход за резиденцията на Питър Кент. Почти в същия момент вратата бе отворена от сержант Хъкъм. Мейсън изрази подчертано учудване.
— Твърде е рано за вас да сте вече на служба, сержант, нали?
— Да. Искам да кажа, доста рано е и аз съм на служба. Какво искате?
— Искам да поогледам тук-там, а също и да задам един-два въпроса на някои от свидетелите. Имате ли нещо против?
— Свидетелите са вече официално призовани от прокурора и вие не може повече да ги обработвате.
— Не обработвам свидетели, сержант. Искам само да поговоря с тях.
— Ако работата е такава — и Хъкъм отвори вратата, — влизайте. Аз само ще се навъртам наоколо, за да не станат някои недоразумения.
Една Хамър пристъпи напред и подаде ръка.
— Добро утро, мистър Мейсън! Мога ли да направя нещо за вас?
Адвокатът се поклони леко.
— Тя е прокурорски свидетел — напомни Хъкъм.
Мейсън бързо се извъртя лице с лице към полицая.
— Понеже прокурорът е връчил призовка на дадено лице, това не означава, че тази личност става табу. Задължение на свидетеля е да говори истината. Когато започне делото, сам аз ще призова някои от тези свидетели. Наложително е да поговоря с мис Хамър частно.
— Не можете да я подучвате какво да свидетелствува — озъби се Хъкъм.
— А вие не можете да ми давате никакви разпореждания — заключи Мейсън, като хвана под ръка Една. — Смятам да поговорим в стаята ви, Една.
Те тръгнаха по коридора, а сержантът — към телефона.
— Какво ще направи сега? — запита тя.
— Ще телефонира на прокурора — засмя се Мейсън. — Откога е тук?
— От 7:30 сутринта.
— Повикахте го вие, нали?
— Да. Не бива да се държа много приятелски с вас, нали? Не бихме имали за цел да изглежда, че заговорничим?
Мейсън кимна и попита.
— Спокойно ли мина поставянето на ножа?
— Да.
— В колко часа?
— Около 23:00.
— Й заключихме чекмеджето?