Мейсън сви рамене.
— Добре, но ще хвърля един поглед за всеки случай.
Тримата отидоха до бюфета. Мейсън клекна на коляно, за да огледа по-внимателно и бравата, и чекмеджето отвън.
— Отворете, моля ви, бих искал да видя и вътрешността му.
Сержант Хъкъм стоеше с пъхнати в джобовете на панталона си ръце, лицето му бе лъснало с усмивка на покровителствено превъзходство. Една Хамър постави ключа в бравата, превъртя го и отвори. Наблюдаващ внимателно лицето на сержанта, Мейсън видя, че изражението му не се промени даже и с най-леко трепване, но Една Хамър сподави неволен вик. Отвореното чекмедже откриваше постлана с плюш кутия за комплекта от нож и вилица. В хлътналите леговища блестеше само вилицата. Мейсън се наведе, сякаш да огледа по-добре, и Хъкъм го последва, внимаващ да не би адвокатът да постави вътре някакво „ново доказателство“. Една улови ръката на Мейсън и отчаяно заби пръстите си в нея.
— Погледнахте ли в чекмеджето снощи, когато го заключвахте? — запита адвокатът, като придаде на гласа си най-обикновен израз.
Тя кимна с разширени от изненада очи.
— Добре. Предполагам, че нямаме повече работа тук. Сега бих искал да поговоря с някои от другите свидетели.
— С кого например? — побърза сержантът.
— С Дънкън и Мадъкс.
— Те са официално призовани да се явят пред Гранд Жури малко по-късно тази сутрин.
— Това е едно от основанията ми да искам да говоря с тях.
— Не можете да разговаряте с тях, освен ако те желаят.
— Естествено ще ги попитам дали те…
Сержантът го прекъсна.
— Аз ще ги попитам. Ако искат, добре. Ако не искат, няма да говорите.
Той закрачи към лявото крило на къщата. Мейсън сграбчи рамото на Една и я завъртя към себе си.
— Не го ли поставихте? — гласът му бе груб, невъздържан.
— Сложих го.
— Искате да кажете, че ножът беше вътре снощи, когато го заключвахте.
— Да.
— Кой ви видя да го слагате вътре?
— Никой.
— Но все някой трябва да го е взел?
Замаяна, тя изрази съгласие с кимване.
— Някой, който е знаел за планирания от мен трик, иска да ми даде мат.
— Но кой би сторил това?
— С изключение на вас има още само двама души, които знаят нещо за този нож, освен може би, ако вие не сте казала някому.
— Заклевам се в честта си, мистър Мейсън, никому не съм казвала!
— Видя ли ви някой, когато заключвахте ножа?
— Сигурна съм, че никой не ме е видял.
— Къде държахте снощи ключа?
— Аз го пазих.
— Къде?
— В една стара обувка. Страхувах се, че… че нещо може да излезе не както трябва, а знаех колко много значи за вас. Аз…
Тя спря внезапно, тъй като Хъкъм влезе в стаята триумфиращ.
— Никой от свидетелите няма намерение да прави каквито и да било изказвания пред вас, мистър Мейсън.
Адвокатът пое бързо въздух, сякаш готов да протестира, а после присви безразлично рамене.
— Отлично! — и с гордо вдигната глава напусна къщата, като затръшна вратата зад себе си, изтича леко по циментираната пътека, скочи в колата си и набра скорост. Пред една аптека спря, за да телефонира на Дрейк.
— Когато Дрейк пристигне — разпореди той на момичето, което отговори на телефона, — нека изпрати един от своите хора да претърси резиденцията на Кент. Наложително е да бъде открит голям готварски нож, дубликат на този, с който бе извършено убийството. Да пресее всичко през най-дребно сито, но да го намери. И още нека започне огледа с въпросната масичка на пациото, като повдигне горната й част.
Дела Стрийт повдигна въпросително очи, когато Мейсън се съблече мълчаливо в дрешника на кантората си.
— Е? — запита тя.
— Мисис Дорис Съли Кент е поставила под възбрана банковата сметка на Питър Кент.
— Как така?
— Получила е постановление от съда, издадено вчера късно следобед, което му забранява да разполага с имуществото си. Направила е молба да бъде посочен пълномощник. Възбраната е в сила, докато се реши въпросът за попечителството.
— Но това… та, шефе, той ще бъде възпрепятствуван да ви заплати дори полагащия се хонорар и такси.
Той кимна.
— Не ще може да плати и на Пол Дрейк?
Мейсън поклати отрицателно глава.
— Да предположим, че определят пълномощник, а после?
— Зависи кой ще е той и как ще погледне съдията на нещата.
— Но мистър Кент има вложени пари в много предприятия. Как е възможно тя да преустановява финансирането им?
— Обвинява го, че е заплашвал да пръсне богатството си, да направи фалшиви прехвърляния на пари и тем подобни. Намерила си е и съдия, който е готов да играе по свирката й.