Племенницата на сомнамбула

— Естествено тя ще трябва да се закълне, че гласът е бил на Мадъкс, а всъщност тогава го е чула за първи път.

— Процедурно това е така, но на практика не е. Нужно ми е само да изправя Харис пред съда с неговия разказ, а след това и нея, и то като прокурорска свидетелка. Ще я попитам дали Мадъкс не й е телефонирал в упоменатия час. Прокурорът ще възрази. Тогава ще променя въпроса: дали по това време не й е телефонирал някой мъж, който да е заявил, че е Мадъкс. Вероятно ще получа ново възражение. Съдът може да го подкрепи, освен ако тя успее да свидетелствува, че е разпознала Мадъкс. Аз ще се правя на объркан, а след това внезапно ще я попитам: „Мадам, какво вършехте по времето, когато е било извършено убийството на сутринта на четиринадесети? Да сте държали или не телефон в ръката си й да сте разговаряли с някого по междуградска линия?“ Тя ще отговори с неясно и колебливо „да“, а това ще бъде горе-долу всичко, което ще ми е необходимо за съда. Ще я освободя от свидетелското място. Прокурорът ще се бои да я разпитва. После ще им покажа фотостатичното копие на телефонната компания.

— Колко ще струва на Питър Кент това съглашение?

— Упълномощи ме да стигна до сто и петдесет хиляди, ако се наложи.

— Ще се стигне ли до този таван?

— Надявам се не, но тя е лакомия. Ще я повъртя малко, преди да й предложа нещо.

— Ще вършите всичко чрез нейния адвокат?

— Да.

— По този начин няма ли да е по-скъпо?

— Да.

— Защо не договаряте направо с нея?

— Не би било етично.

— Както и да е, но не ми прави впечатление на жена, която е готова да заплати на адвокат равностойно за услугите, които е получила от него.

Мейсън бе готов да каже нещо, когато телефонът иззвъня. Дела го пое, послуша и, закрила микрофона, се обърна към шефа си.

— Мисис Дорис Съли Кент е в чакалнята. Иска да ви види и предава, че е освободила адвокатите си, така че сега няма кой да я представлява.

Мейсън подсвирна тихо.

— Е, какво ще правим? — попита секретарката.

Адвокатът кимна подчертано към чакалнята.

— Тази женичка е хитра. Ще трябва да я видим.

— Искате ли да записвам разговора?

— Да, чрез радиоуредбата. Иди в библиотеката и записвай всяка нейна дума. Между другото, Дела, виждала ли си я някога?

— Не.

— Добре. Направи така, че да можеш да й хвърлиш един поглед, като влиза, но тя да не те види.

Дела кимна, грабна бележник и молив и се запъти към библиотеката. Мейсън включи радиоуредбата и разпореди:

— Кажете на мисис Кент, че мога да й отделя точно пет минути — после запали цигара и се задълбочи в правната книга пред себе си. Когато Дорис Кент влезе в стаята, той се направи, че не я чу.

Тя се поизкашля. Мейсън повдигна глава.

— Добро утро — после направи с ръка бегло движение по посока към креслото и продължи да прелиства книгата.

Тя се поколеба за миг, след това пристъпи към бюрото и застана съвсем близко до него.

— Ако сте много зает, не ще ви безпокоя.

— Всичко е в ред — отговори той, без да вдига поглед. — Ей сега ще ви изслушам. Не ме прекъсвайте.

Тя продължаваше да стои съвсем близо до него.

— Дойдох като приятел — гласът й трептеше прелъстително в ниския регистър.

Мейсън въздъхна, бутна книгата настрана и й посочи креслото.

— Идете ей там и седнете. Разкажете ми всичко и ми представете всички факти така, че да не става нужда да задавам много въпроси.

Тя се подвоуми за малко, а после с леко, изразяващо недоволство присвиване на раменете седна, кръстоса крака и му се усмихна.

— Започвайте — подкани я той.

— Освободих адвоката си.

— Издължихте ли му се?

— Има ли това някакво значение?

— Възможно е. По-специално ако той притежава някои ваши книжа.

— С него постигнахме пълно съгласие.

— Много добре. Какво друго?

— Искам да говоря с вас.

— Започвайте. Слушам ви.

— Ясно ли ви е било някога, мистър Мейсън, че аз държа дръжката на камшика?

— Не. Не ми е минавало през ум.

— Добре. Аз държа камшика.

Той посегна, като че ли да вземе отново книгата си, и тя започна да нарежда бързо като картечница.

— Знаете ли какво ще означава, ако се изправя на свидетелското място и се закълна, че Питър е вземал нож в ръка и е опитвал да ме убие; че той заявява, че е вършил всичко това насън, но че то е лъжа? Е добре, не искам да върша това. Искам да помогна на Питър. Но ако той ще иска да се бори с мен, аз също ще се боря.

— Продължавайте.

— Искам само да разберете, че защитавам себе си.