— Разбирам ви.
— И не мислете, че не съм в състояние да се защитавам.
— Разбирам също, че сте много кадърна за това.
— Добре. Искам да зная къде стоя аз?
— Сигурен съм, че не мога да ви отговоря.
— Не, можете. Вие сте адвокат на Питър. Познавам го достатъчно добре, за да зная, че когато се стигне до истинската битка, в която има и нокаут, и изхвърляне през въжетата, не го бива за нея. Нервната му система е прекалено слаба. Предпочита да се споразумее без такъв бой. И сега му се налага да се споразумява.
— Какво предпочитате, месечни вноски или плащане в брой наведнъж?
— Нито едно от двете. Искам Питър отново да ме приеме за съпруга. Искам да стоя до него в тези минути на ограждаща го враждебност. Искам да ми позволи да заема мястото си до него.
— Така, за да можете след няколко месеца, когато всичко премине, да започнете отново да искате още по-голяма сума за споразумяване и по-голям дял издръжка.
— Това е несправедливо, мистър Мейсън. Нямате право да ми говорите така. Нямам такива намерения. Искам да бъда съпруга на Питър.
— Знаейки — гласът на Мейсън бе саркастичен, — че той е влюбен и че иска да се жени, решавате да правите сърцераздирателни сцени, за да го държите прикачен за себе си. Може би той е съгласен да ви плати сега повече, за да откупи свободата си, какво ще кажете?
Бавно и драматично Дорис Кент извади копринена кърпичка. Клепачите й запримигаха бързо и по ръбовете им преляха сълзи. Ъглите на устните й затрептяха и с тих вик поднесе кърпичката до очите си. Раменете й се залюляха в тихо ридание.
Мейсън я наблюдаваше безучастно с присвити очи.
— Колко за споразумение, изплатено веднага в брой? — запита той.
— Не желая п-п-пари.
— Тогава колко в месечни вноски?
— Не искам и м-м-месечни вноски. Искам П-п-пи-тър. Ис-с-кам да му помогна. Ис-с-скам да св-в-видетелствувам, че той не е добре психически. Н-н-надя-вам се да го излекувам. Ако не успея, пак трябва да съм до него.
Лицето на Мейсън изрази възмущение. Скочи, приближи хлипащата фигура и посегна сякаш с удар да избие кърпичката й, но както се бе изправил над нея, очите му внезапно блеснаха с нова мисъл. Постоя за миг с набръчкано чело, върна се при бюрото и незабелязано притисна бутона, с който повикваше секретарката си. Секунда по-късно, когато учудената Дела отвори безшумно вратата, Мейсън раздвижи ръце над главата си, внушаващ слагане на шапка. След това направи жест около раменете си, имитиращ начина, по който се крепи яка на палто около шията.
Дела Стрийт се намръщи объркано, като се опитваше да схване какво й се нарежда. Дорис Кент продължаваше да хълца в шепите си.
Мейсън се доближи до нея, потупа я със симпатия по рамото и каза:
— Е, мила моя. Не исках да бъда груб с вас. Може би ви разбрах погрешно. Вземете шапката и палтото си и елате отново.
Последните думи Мейсън отправи към Дела, като й сигнализираше.
Дорис Кент учудено надникна през прътите си към него.
— Моята шапка и палто?!
— О, извинете! Исках да кажа, че е по-добре да дойдете тук отново, когато не сте така развълнувана.
Секретарката бе изчезнала безшумно.
— Вие бяхте така лош към мен — подсмърчаше мисис Кент в кърпичката си.
— Съжалявам — потупваше я Мейсън по гърба, — нервите ми са възбудени тази сутрин и сигурно съм бил несправедлив с вас.
Тя изтри сълзите си, почисти си носа, въздъхна еластично и прибра кърпичката в чантата. Очите и плуваха в несъмнено истински сълзи.
— Имате ли все още ключове от резиденцията на Питър Кент? — запита той сякаш между другото, със съвсем ежедневен тон.
— Разбира се, въпреки че не съм ги ползувала близо година. Защо?
— Нищо специално. Само така.
— Добре, това има ли някакво значение?
— Не е и необходимо да има. Какво ще бъде поведението ви към Мадъкс?
— Мадъкс?… Мадъкс?… — повдигна тя въпросително вежди. — Не познавам такъв човек.
— Мадъкс, от Чикаго знаете Манифактурната компания Мадъкс.
— О! Да! То бе нещо, което моят адвокат разкри относно имуществото на съпруга ми. Осведоми ме, че Манифактурната компания Мадъкс притежава патенти на стойност за милиони и Питър съвсем съзнателно е прикривал това от мен, така че да не стане ясно в бракоразводното дело, започнато от мен, колко е богат. Всичко това сега обаче е минало.
— Но вие не познавате ли Мадъкс лично?
— Съвсем сигурно, не — зениците й бяха разширени от изненада.
— Нито Дънкън, адвоката му?
Тя поклати глава в отрицание, а, лицето й изразяваше искрено недоумение.
— Струва ми се, че говорихте с Мадъкс по телефона?
— Какво!? Как изобщо сте си внушили тази мисъл?!
— Няма значение. Както желаете — сви той рамене.