— Не. Искам да зная. Аз наистина съм заинтригувана, мистър Мейсън, защото имам чувство, че някой ви заблуждава по отношение на мен. Може би затова и Питър мисли така за мен.
Вратата на библиотеката се отвори тихо. Дела Стрийт, облечена в кожено палто, с ръкавици, носеща голяма черна чанта и отлично прилягаща й шапка, наклонена на една страна, повдигна въпросително веждите си към Мейсън. Той се поклони леко, а тя направи колеблива крачка напред. Адвокатът се запъти живо към нея.
— Та това е мис Стрийт! Моя скъпа мис Стрийт!
Дорис Кент им отправи недоволен поглед.
— Но как се оказахте тук? Зает съм. Не биваше да бъда прекъсван. Не съм забравил уречената с вас среща… Аз…
Дела Стрийт се приближи припряно към него и му подаде ръка.
— Съжалявам, ако ви попречих, мистър Мейсън, но зная колко сте педантичен, що се отнася до точността. Някакво момиче в чакалнята ми каза да вляза в библиотеката и да почакам, защото сте зает. Тъй като имах съвсем строго определен час и знаейки важността на работата, не можах да й повярвам. И тъй, след като почаках няколко минути, отворих вратата. Толкова много съжалявам, мистър Мейсън!
— Случи се така, че други дела ми попречиха… — той спря и направи жест към Дорис Кент, която бавно се изправи.
— Боя се — каза Дела, като наблюдаваше внимателно лицето на шефа си, — че трябва да настоя все пак за определената среща, мистър Мейсън. Разполагам само с няколко минути. Спомняте си, казахте ми по телефона, че не ще чакам. Знам, че беше моя грешка да нахълтам така, но в края на краищата една определена среща е поето задължение.
Държанието на Мейсън бе това на човек, поставен в неудобно положение. Той се обърна към Дорис Кент.
— Много съжалявам, но спомняте си, обещах да ви отделя само няколко минути. Тази среща с мис Стрийт беше уговорена…
— Не се безпокойте — отвърна тя, като повдигна брадичката си, — ще дойда по-късно пак.
Мейсън улови погледа на Дела и кимна към Дорис Кент. Дела Стрийт се запъти към нея и каза:
— Сигурна съм, че ще ме извините, нали, скъпа моя, но имам на разположение много малко време.
— Няма нищо — засмя се грациозно мисис Кент. — Не се тревожете. Разбирам колко много е зает мистър Мейсън. След всичко, струва ми се, той разбира моето положение и…
— Как мога да ви намеря? — запита Мейсън.
— Отседнала съм в хотел Лафит. Ще бъда там още два-три дни.
Мейсън изрази внезапна изненада.
— Как? Та това е вашият хотел, не е ли така, мис Стрийт?
— Да. Там съм се настанила. Много е удобен — отвърна мило Дела.
Мейсън изпрати Дорис Кент до коридора.
— Толкова много съжалявам, че се случи така. Тя не трябваше наистина да нахълтва така в частния ми кабинет, но имаше уговорена среща. Богата жена е и е доста импулсивна.
— Разбирам ви отлично — подаде тя ръка, — след всичко това можем да бъдем приятели, нали? — очите й бяха пълни с обещания.
Мейсън потупа ръката й, обърна се и влезе в кабинета. В изражението на секретарката преливаше нетърпение.
— Обърках ли нещо, шефе?
— Напротив. Направи го като истинска дама. Точно както исках.
— Каква е голямата идея на това представление?
— Приготви си вързоп от блестящи парцали и върви в хотел Латиф. Повърти се там, докато видим нашата приятелка, мисис Кент. Извини се още веднаж, задето си прекъснала разговора и с мен. По-късно си осъзнала, че не си имала право да нахлуваш така и че още не можеш да разбереш защо си постъпила по такъв неприличен начин. Повтори й, че ме познаваш като човек, който държи много на точността и си счела, че някой от моите служещи е допуснал грешка; че си бързала ужасно много и, че чисто и просто ти се е налагало да ме видиш.
— Е, и после? Сигурна съм, шефе, не допускате, че тя изведнъж ще стане доверчива и ще ми разкаже нещо, което би увредило интересите и по делото? Още повече когато е наясно, че ви познавам и…
Той се засмя.
— Как беше името на момичето, изиграно от онзи професионален любовник?
Тя смръщи вежди и запита:
— Каква дяволия сте намислили пак, шефе?
— Спомняш си. Момичето, което ме молеше да се заема със случая й. Беше хлътнало с пет хиляди долара.
— А, искате да кажете Мирна Дюшен?
— Да, същата. Къде е сега нейният приятел?
— В Палас хотел. Минава като Джордж Питчърд.
— Чудесно! Отиваш в хотел Лафит и си уреждаш сближаването с мисис Дорис Кент. Нека и Мирна Дюшен ти покаже този любовен пират. Предполагам, че е от този тип мъже, които карат женските сърца да се разтупкват.
— Допускам, че е тъкмо такъв — произнесе озадачена Дела. — Видях негова снимка. Изглежда положително като ответ на моминска молитва.