— О, Хъкъм не би дал пет пари, ако ми кажете.
— Напротив. Счита, че тъкмо вие не трябва да знаете тези неща.
Мейсън повдигна учудено вежди.
— Защо? Не ми е ясно как би се осъществило това, щом като ги зная.
— Да, но той мисли, че не ги знаете.
Адвокатът прикри с ръка една прозявка.
— Глупости, Пезли. Ако питате мен, всичко е наред, но като не искате да говорите, не говорете.
— Ето какво, следвам само дадените ми инструкции. Поставихте ме под подозрение, мистър Мейсън.
Лицето на Мейсън изрази истинско учудване.
— Аз, какво?!
— Поставихте ме под подозрение.
— Нищо подобно. Та вие имате право да продавате стоката си на всекиго!
— Сержантът не гледа на въпроса по същия начин.
— Сержантът да върви по дяволите — каза нехайно Мейсън. — Нека иде да се удави. Да не би да ви е съдружник в магазина?
— Не.
— Е, тогава какво ви безпокои?
— Той казва, че това вмъква и Хелън вътре.
— Той е лъжец — отбеляза развеселен Мейсън. — Никой не вмъква Хелън в нищо.
— Но аз ви дадох ножа, с който искахте да подмените…
— Да подменя!? Какво?!
— Ами как, другия нож.
Адвокатът поклати глава в знак на пълно отрицание с тържествен израз на лицето си.
— Та аз не съм имал намерение да подменям никакъв нож!
— За какво го искахте тогава?
— Само за да проведа един експеримент. За да го извърша, ми трябваше нож със същата големина и външен вид като този, с който бе убит Рийз.
— Какъв беше този експеримент?
Мейсън смукна бързо и дълбоко от цигарата си, сякаш бе готов в следващия миг да се впусне в подробни обяснения, но замълча, издиша дима и поклати бавно глава.
— Не. Мисля, че не би било правилно да ви казвам. Съвсем не ми се ще да се доверявам на сержант Хъкъм, а той сигурно ще ви разпита. За вас ще бъде много по-добре да му заявите, че не знаете нищо, отколкото че знаете, но сте се заклели да не издавате тайната. Сержантът понякога е малко по-невъздържан и може да сметне, че не искате да сътрудничите с него, и то специално ако си в тълпи, че не е изяснил все още защо сте ми продал ножа. Надявам се, Пезли, че не ви е тормозил много, а?
— Не, но ме раздразни и малко разтревожи.
— Разтревожил ви?
— Да. Подметна ми нещо, че стореното от мен можело да се окаже и углавно престъпление.
Мейсън се засмя искрено.
— Не допускайте полицейски сержант да ви учи на законност. За тези неща слушайте юриста. Никога няма да ви подведа да извършите беззаконие.
— Много добре. Снехте планина от раменете ми. Тревожех се не за себе си, а за Хелън.
— Забравете. Впрочем бих искал да получа малко повече от тия ножове.
— Малко повече!?
— Може би половин дузина. Бихте ли се свързал с производителя, за да ми ги доставите?
— Предполагам, че мога.
— Ще ви отнеме ли много време?
— Надявам се да ги намеря у някой търговец тук в града.
— Тогава тръгвайте — посъветва го Мейсън, като измъкна сноп банкноти от джоба си и постави две по двадесет върху тезгяха. — Предполагам, че тези две ще покрият цената и някои допълнителни грижи, ако се появят.
— Ще изразходвам само толкова, колкото струват, но преди това се налага да поискам разрешение от сержант Хъкъм — измърмори бързешком Пезли.
— Да не би той да е нещо като ортак?
— Съвсем не е.
— Не виждам защо да не можете да продавате без разрешение от полицая?
— Защото нареди да му съобщавам всичко, което кажете вие. В противен случай щял да бъде принуден да ми отвори доста грижи около този нож.
Мейсън се разсмя от сърце.
— Добре тогава. Действувайте. Телефонирайте му и му кажете, че съм ви посетил и поръчал още половин дузина от същите ножове. Не му казвайте все пак какво съм говорил за него. Може да не му се понрави. Кажете му само, че пристигнах и поисках още ножове. Ако постъпите така, не ще ви се налага да му разказвате, че сме разисквали неговото посещение при вас. Особено момче е и това може да не му се хареса.
— Добре — съгласи се с готовност Пезли. — Ще постъпя точно така.
— Ако и аз го видя, не ще споменавам, че е ставало дума за него… Добре, а сега да си вървя. Надявам се, че не ви обезпокоих чак толкова?
— Дори никак, мистър Мейсън.
— И не ще бъде трудно да ми доставите тази половин дузина?
— Съвсем не.
Мейсън се сбогува. От аптеката на ъгъла позвъня в кантората си.
— Дела да е там?
— Не, мистър Мейсън, замина за хотела. Имам телефонния й номер.
— Дай ми го!
След като го записа, позвъни в хотел „Лафит“, попита за мис Стрийт от стая 609 и след малко чу гласа й.
— Хъкъм идвал ли е в кантората, Дела?
— Не, защо?