— Напомпвал е Пезли относно ножа.
— Така ли? И какво му е казал Пезли?
— Изплюл камъчето.
— Но какво е разбрал сержантът преди това?
— Тъкмо това искам да разбера и аз.
— Една Хамър положително не би му казала!
— Така трябва да се допуска.
— Ще си навлечете ли с това някаква беля, шефе?
— Не зная, но взех контрамерки, като направих така, че цялата случка да изглежда съвсем объркана.
— По какъв начин?
— Като наредих да ми се достави още от същата стока. Как стоят нещата при теб?.
— Всичко върви чудесно.
— Срещна ли се вече с жената?
— Да. Имахме приятен разговор, едновременно интимен и официален. Нали знаете как — остри нокти под мека лапичка.
— Отлично! А срещна ли се и с мъжа?
— Не, но и то ще бъде скоро.
— Продължавай така. Ще ти се обадя, ако има нещо ново.
ГЛАВА XIX
Съдията Маркъм — познавач на човешката психология, с живи проницателни очи — се настани зад махагоновата маса.
Съставът от съдебни заседатели бе заклет.
Хамилтън Бъргър — областният прокурор, дебеловрат, широкоплещест тежкоатлетичен тип — седеше в дебнеща поза, докато изучаваше Пери Мейсън, като по лицето му бе изписан изразът на ловец, догонващ жертвата си. До него седеше Сам Блейн, младият му помощник, висок и слаб, стараещ се да изглежда важен, като въртеше между пръстите си черния шнур, спускащ се от рамките на очилата му.
На противоположната маса, предназначена за защитата, Пери Мейсън седеше сам. Малко зад него с посивели, изпити черти Питър Кент кършеше непрестанно пръсти. Още по-назад Люсил Мейз наблюдаваше всичко с преценяващ поглед, като се опитваше от време на време да отправи ободрителна усмивка към Питър Кент, но усилията й се превръщаха в патетичен неуспех.
Съдията Маркъм обяви:
— Позволете ми да поднеса своите благодарности еднакво и на прокурора, и на защитата за експедитивността в подбора на съда. Желаете ли да произнесете встъпителна реч, господин областен прокурор?
Областният прокурор Бъргър застана на малкия пиедестал, предназначен за говорещите, който отделяше дванадесетте любопитни съдебни заседатели от тази част на съдебната зала, запазена за защитата. Зад него претъпканата зала бе притихнала в напрегнато очакване.
— Джентълмени — започна Бъргър, — нямам намерение да се впускам в ораторствуване. Засега ще изложа накратко какво се надява да докаже обвинението. На тринадесети от настоящия месец обвиняемият Питър Кент е обитавал своята резиденция в Холивуд. Там са били, освен прислугата, още и Една Хамър — негова племенница, Филип Л. Рийз — негов доведен брат, Джон Дж. Дънкън — адвокат от Чикаго, Франк Б. Мадъкс — негов съдружник, Хелън Уорингтън — негова секретарка.
Надяваме се да докажем, че сутринта на четиринадесети т.м. обвиняемият е влязъл в стаята на Филип Л. Рийз и го убил, като го пробол с нож. Надяваме се да докажем, че Ф. Л. Рийз, без знанието на обвиняемия, е сменил стаята си с тази на Франк Б. Мадъкс; че между обвиняемия и Мадъкс са съществували вражески отношения; че обвиняемият е бил подбуждан от впечатления — независимо дали основателни или не — че Мадъкс го мами и иска да го изиграе в общите им сметки.
Доколкото можа да бъде установено, убитият е починал вследствие прободни рани от голям готварски нож, нанесени му приблизително около 3:00 сутринта. Смъртта е настъпила незабавно. Надяваме се да докажем, че в 3:00 сутринта Питър Кент, държащ в ръка същия този нож, се е движил бос през пациото, отделящо крилото, където се намира неговата спалня, от тази на Франк М. Мадъкс, обитавала по това време от починалия Ф. Л. Рийз.
Надяваме се да докажем, че смъртоносното оръжие е било намерено по-късно под възглавницата в леглото на обвиняемия; че острието на ножа говори непогрешимо, че това оръжие е използуване при убийството.
Надяваме се да докажем, че след като бе арестуван, обвиняемият прие по собствена воля, че страда от сомнамбулизъм и че има всички основания да вярва, че когато се движи заспал, може мимо волята си да проявява известни престъпни склонности.
Джентълмени, след като бъде доказано, че убийството е извършено от обвиняемия, съдът ще ви посъветва да решите дали цялата тежест на доказателствата смекчава вината му или не. Що се отнася до обвинението, то ще докаже смъртта на Рийз; че тя се дължи на прободни рани, нанесени с голям кухненски нож; че този нож е бил във владение на обвиняемия около времето на убийството; че обвиняемият е бил забелязан фактически да напуска по времето на убийството крилото на къщата, където е била спалнята на убития. Надяваме се да докажем, че обвиняемият е предполагал, че Мадъкс е спял в леглото, заето от Рийз, и че обвиняемият има всички мотиви да желае смъртта на Мадъкс.