Както вие, джентълмени, подразбрахте от въпросите на защитника, когато бивахте подбирани за съдебни заседатели по това дело, защитата ще разчита — най-многото отчасти — на теорията за сомнамбулство. Надяваме се да покажем, че и при друг прецедент — близо една година преди извършването на настоящото престъпление — обвиняемият е взел готварския нож и…
Пери Мейсън се надигна бавно от мястото си и се обърна към съдията.
— Ваша почит, възразявам срещу опита, който областният прокурор прави в изказването си, да инкорпорира неща, станали една година преди извършването на това престъпление; протестирам против тенденцията му да внушава свои предвиждания относно това, как ще се проведе защитата, и правя предложение пред почитаемия съд да посъветва членовете си да не зачетат това негово изказване.
— Приведените от мен показания са съвсем уместни — възрази Бъргър, — защото сочат, че още отпреди обвиняемият е знаел, че го обладават престъпни наклонности по време на сомнамбулни пристъпи; че не е направил никакви усилия да обуздае тези наклонности, когато е осъзнал новите си прояви на сомнамбулство. Държа на тези свои аргументи, защото те се базират върху теорията за провеждане на защитата, очертана от самия защитник.
Съдията Маркъм почука с чукчето си и постанови:
— Не влиза в задълженията на обвинението да прави предвиждания по отношение начина за провеждане на защитата. Дали в аргументацията могат да се включат като показания инциденти преди извършване на престъплението, и то отделени от него посредством период от дванадесет месеца, е нещо, което ще бъде решено по времето, когато този въпрос възникне. За момента протестът на защитата е добре обоснован. Съдът ще се разпореди тази част от встъпителната реч да се отхвърли, когато се представя на членовете му, и последните ще бъдат инструктирани да не зачетат това изказване. Необходимо е също да се изясни на съдебните заседатели, че встъпителната реч на прокурора има за задача да очертае какво очаква той да докаже и да изясни пред заседателите въпросите, които предстоят да се разискват. В никакъв случай изложението на прокурора не бива да се схваща като доказателство. Продължавайте, господин областен прокурор.
— Надяваме се да докажем — подхвана отново Хамилтън Бъргър — чрез самата племенница на обвиняемия, че преди извършване на престъплението, по-точно един ден по-рано, тя е намерила същото оръжие, с което по-късно е било извършено престъплението, под възглавницата на обвиняемия. Въз основа на тези показания, джентълмени, и също въз основа на други показания, които могат да бъдат приведени в хода на делото, обвинението иска от вас признаване на Питър Б. Кент за виновен в предумишлено убийство.
Хамилтън Бъргър седна на мястото си, а съдията се обърна към Пери Мейсън.
— Искате ли да произнесете и вие встъпително слово, съветнико?
— Предпочитам да се въздържа до момента, когато ще започна да представям своето гледище по случая.
— Много добре. Обвинението да започне с първия си свидетел.
— Ще установя corpus delicti6, позовавайки се на Франк Б. Мадъкс — обяви областният прокурор.
Мадъкс пристъпи напред и бе заклет.
— Името ви е Франк Б. Мадъкс и живеете в Чикаго?
— Да.
— През нощта на тринадесети и сутринта на четиринадесети от настоящия месец бяхте ли в дома на обвиняемия?
— Да, бях.
— Знаете ли дали Филип Л. Рийз бе в роднински отношения с обвиняемия?
— Той беше негов доведен брат.
— Колко време преди тринадесети т.м. бяхте в дома на обвиняемия?
— Пристигнах на десети т.м.
— Сутринта на четиринадесети имахте ли възможност да видите Ф. Л. Рийз?
— Да, имах.
— Къде беше той?
— В спалнята си.
— Жив или мъртъв?
— Беше мъртъв и лежеше в леглото си по гръб, покрит с одеяло, вдигнато до брадата му. По одеялото имаше порязвания на местата, през които ножът е прониквал в тялото на мистър Рийз. Одеялото бе пропито с кръв, а мистър Рийз беше мъртъв.
— Ще повикам този свидетел по-късно за по-нататъшни въпроси — съобщи Хамилтън Бъргър, — сега само исках да установя corpus delicti и моля за позволение този свидетел да бъде оттеглен временно.
— Много добре! — съгласи се съдията Маркъм.
— Вие имате ли някакви въпроси? — обърна се Бъргър към Мейсън.
— Да: Заявихте, че сте бил в къщата вечерта на тринадесети, мистър Мадъкс?
— Да.
— И сутринта на четиринадесети?
— Да.
— По кое време през сутринта на четиринадесети напуснахте за първи път резиденцията на Мистър Кент?