— Това съществено ли е? — се намеси Бъргър със смръщено чело.
— Мисля, че да — отговори спокойно Мейсън.
— А аз мисля, че не. Възразявам на основание, че това не е по същество и че не е правилен кръстосан разпит — изгърмя Бъргър.
Съдията Маркъм се поколеба за малко.
— Ще се опитам да коригирам въпроса — каза Пери Мейсън, — като го поставя така: кога за първи път напуснахте къщата през сутринта на четиринадесети, касаещо времето преди откриване на трупа?
— Този въпрос е съвсем явно в сферата на кръстосания разпит — отсъди Маркъм. — Отговаряйте!
— Не съм напускал къщата изобщо — отговори Мадъкс.
Мейсън повдигна въпросително вежди.
— Да сте напускали къщата около 3:00 сутринта?
— Не.
— Кога се прибрахте в стаята си предишната вечер?
— Бих казал, около 21:30.
— Веднага ли си легнахте?
— Не. Моят адвокат мистър Дънкън дойде с мен и имахме дълъг разговор.
— Кога станахте сутринта на четиринадесети?
— Бях събуден от вас и д-р Келтън, когато нахлухте в стаята ми, докато се стараехте да откриете кой е бил убит.
— Предлагам — обърна се към съдията Мейсън — да се премахне тази последна част от отговора като собствено заключение на свидетеля.
— Да бъде премахната — разпореди съдията Маркъм. — Съдебните заседатели да не я зачитат.
— По кое време бе това? — продължи Мейсън.
— Струва ми, се около 8:00.
— И вие, мистър Мадъкс, искате членовете на съда да разберат, че сте бил непрекъснато в резиденцията през периода от времето, когато се оттеглихте в стаята си вечерта на тринадесети, до 8:00 сутринта на четиринадесети?
— Да, сър.
— Не сте ли ходили приблизително около 3:00 сутринта на четиринадесети до Пасифик Грейхаунд Стейдж Депо, за да проведете междуградски телефонен разговор с мисис Дорис Съли Кент в Санта Барбара?
Мадъкс стисна здраво устни и поклати отрицателно глава.
— Трябва да произнесете гласно отговора — каза секретарят на съда.
— Съвсем сигурно, не. — Мадъкс произнасяше всяка сричка отчетливо.
— Не сте ли? — Изненадата в гласа на Мейсън бе съвсем явна.
— Не, сър.
— Бяхте ли станал около 3:00 сутринта?
— Не съм бил дори буден по това време.
— Бяхте ли ангажиран в разговор с мистър Дънкън, вашия адвокат, по времето около 3:00 сутринта на четиринадесети?
— Не, сър. Абсолютно не.
— По някое време между полунощ на тринадесети и 5:00 сутринта на четиринадесети?
— Абсолютно не.
— Това е всичко — приключи Мейсън.
Хамилтън Бъргър призова чертожник, който представи планове от резиденцията на Кент, и те бяха приети като веществени доказателства без възражения. Съдебният медик определяй времето за настъпване на смъртта между 2:30 и 3:30 сутринта на четиринадесети.
Детективът сержант Хъкъм зае свидетелското място и идентифицира готварския нож с окървавено острие, оцветено в зловещо ръждивочервено, като оръжието, което е било намерено под възглавницата в леглото на Кент. Пери Мейсън, който не бе подлагал на кръстосан разпит предишните прокурорски свидетели, сега пожела да разпита сержанта.
— Какво стана с калъфката на възглавницата и одеялото от леглото на Питър Кент? — постави той първия си въпрос.
— Не зная — гласеше отговорът на сержанта.
— Не знаете?!
— Е, беше ми казано, че са били пуснати в пералнята от домакинята на къщата.
— Не сте ги запазил?
— Не.
— Защо не ги представихте като веществени доказателства?
— Защото не мислех, че е нужно.
— Не е ли факт, че не е имало каквито и да било кървави петна по възглавницата и одеялото?
— Не мисля така. Струва ми се, че имаше такива петна, но не мога да си спомня.
Мейсън каза подигравателно:
— Ако е имало кървави петна по тези вещи, щяхте да ги счетете за неща от важно значение и да ги представите като веществени доказателства, не е ли така, сержанте?
— Възразявам, поради това че въпросът се задава с цел да се породи спор — изрева Бъргър.
— А всъщност с цел за опресняване паметта на свидетеля — каза Мейсън. — Току-що той свидетелствува, че не си спомня дали е имало кръв по вещите.
— Да отговори на въпроса — отсъди председателят на съда Маркъм.
— Не зная — призна Хъкъм, а след миг добави, — но вие трябва да знаете, мистър Мейсън. Вие бяхте този, който откри ножа.
Зрителите в съдебната зала се изкискаха.
— Да, аз зная — отвърна Пери Мейсън. — Искате ли да ви подскажа?
Председателствуващият Маркъм удари с чукчето.
— Така не може. Свидетелят трябва да бъде разпитван според процедурата. Стига вече подмятания между свидетеля и съветника.
— И — с обвинителен тон продължи Мейсън, като повиши глас — тъй като одеялото и калъфката на възглавницата бяха без каквито и да било петна от кръв и можеха следователно да послужат като доказателства, противни на теорията на обвинителя, вие се погрижихте да им осигурите пътя към пералнята, понеже имахте пълната власт да се разпореждате с цялото имение, и то преди защитата да има някакъв шанс да ги запази, така ли?