В следния миг с ръмжене Бъргър бе вече на крака, протестиращ.
— …от любов към спора, несъществено, неоснователно, обидно, никакъв кръстосан разпит, некомпетентно, без всякаква връзка с материята.
Пери Мейсън се усмихваше едва забележимо.
— Свидетелят да отговаря! — отсече съдията Маркъм. — Както вървят нещата, повдига се въпрос за предубеденост и заинтересуваност на свидетеля.
— Не — отговори Хъкъм, — не съм имал намерение да правя нищо с тях.
— Но сигурно сте внушил на домакинята, че не е зле да почисти стаята?
— Може би съм сторил това — нямаше и следа от напереността на Хъкъм.
— А също да оправи и леглото?
— Възможно е.
— Това — обяви Мейсън с триумфиращ поглед към съда — е всичко!
— Повикайте Джон Дънкън — нареди Блейн, тъй като Бъргър се отпусна на стола и остави помощника си да процедира за известно време.
Дънкън пристъпи напред наперено и бе заклет.
— Името ви е Джон Дж. Дънкън. Адвокат от щата Илинойс сте и познавате обвиняемия Питър Кент?
— Да.
— Бил сте, предполагам, в дома му на тринадесети и сутринта на четиринадесети от настоящия месец?
— Така е. Бях ангажиран в делови разговор с мистър Кент и мистър Пери Мейсън, неговия адвокат. В срещата участвуваха също Хелън Уорингтън, секретарка на Питър Кент, и моят клиент Франк Б. Мадъкс. Струва ми се, присъствуваше също и някой си д-р Келтън.
— Вие кога се оттеглихте? Имам предвид в стаята си?
— Около 23:00. Имах разговор със своя клиент в стаята му, след като завършихме деловия разговор с другите.
— Виждахте ли мистър Кент по-късно същата вечер?
— Видях го рано сутринта на четиринадесети.
— В колко часа?
— Точно в 3:00 сутринта.
— Къде?
— На пациото.
— Можете ли да покажете върху плана, веществено доказателство № 1 на обвинението, къде видяхте обвиняемия по това време?
Дънкън посочи мястото.
— И къде върху плана е означена вашата стая?
Дънкън показа.
— От стаята си можехте да видите ясно обвиняемия?
— Да, сър.
— Кога го видяхте най-напред?
— Бях събуден от плъзнала се по лицето ми сянка. Видях, че някой минава покрай прозореца. Станах, погледнах часовника и отидох до прозореца. Беше Питър Кент, обвиняемият по това дело, облечен само в нощница, вървящ по пациото. В ръката си държеше нож. Достигна масичката за кафе под навеса, спря се за малко, после се обърна, премина пациото и изчезна през вратата на другия край.
— Под „вратата на другия край“ разбирате пункта, който соча сега върху плана, веществено доказателство № 1 на обвинението, означен като „врата от северната страна на пациото“?
— Точно така.
— И приблизително къде стоеше тази масичка?
Дънкън означи с молив върху чертежа.
— Казахте, че сте погледнал часовника.
— Да.
— И колко беше часът?
— 3:00.
— Запалихте ли лампата, за да видите часовника?
— Не. Той беше със светещ циферблат и можех да виждам стрелките.
— Погледнахте часовника преди или след като забелязахте фигурата?
— Погледът ми падна върху него веднага щом седнах в леглото при ставането, отново, след като се завърнах при леглото.
— Тогава какво направихте, ако изобщо сте правил нещо?
— Бях много озадачен. Наметнах се с халата, отворих вратата към коридора, погледнах на две страни, не забелязах никого и реших, тъй като съм в чужд, и то вражески дом, че не е моя работа да се меся. Върнах се в леглото и вероятно съм заспал.
— Струва ми се — изправи се Мейсън, — ако почитаемият съд разреши, ние сме в правото си да извадим от отговора на свидетеля твърдението му, че се намирал във враждебен дом. Това е заключение на свидетеля и отговорът, доколкото отразява мотивите му, не отговаря на въпроса и търпи възражение.
— Да се извади от текста! — отсъди председателят Маркъм.
— Можете да проведете кръстосан разпит, мистър Мейсън — покани го Блейн. — Може би се интересувате защо свидетелят е легнал да спи.
— Не така, мистър Блейн! — отправи му смръщен поглед съдията Маркъм.
— Да — отвърна приветствено Мейсън. — Точно този е въпросът ми. Мистър Дънкън, как се случи така, че бяхте способен да се върнете в леглото си и да заспите, след като сте станал свидетел на тази страхотна картина?