Кент скочи от креслото и започна да снове бясно из стаята.
— Никога не пожелавайте парата. Тя убива вярата ви в човека. Хората се лепят по вас като морски паразити по коритото на кораб. Не се осмелявате да приемете никого по това, което е изписано на лицето му. Не вярвате никому, а недоверието ражда ново недоверие.
— Какво конкретно искате да сторя за вас? — прекъсна го Мейсън.
С две крачки Кент се оказа пред бюрото.
— Искам да стоваря всичките си грижи на вашите плещи. Елате у дома и ме отървете от Мадъкс и този дебелак, адвоката му. След това идете в Санта Барбара и откупете свободата ми от моята бивша жена.
— Кога възнамерявате да сключите новия брак?
— Колкото може по-скоро.
— До каква сума мога да стигна с бившата ви съпруга?
— Платете й седемдесет хиляди в брой.
— В допълнение на издръжката от хиляда и петстотин месечно?
— Не. Това да покрие всичко.
— Да предположим, че не се съгласи?
— Тогава… борете се… Тя ще ви заяви, че съм луд.
— Какво ви кара да мислите така?
— Когато напуснах Чикаго, ходех насън.
— Но това не означава, че сте луд.
— Грабнал съм готварския нож и съм опитвал да нахлуя в спалнята й.
— Кога се случи това?
— Преди малко повече от година.
— Сега излекуван ли сте вече?
— Да, всичко… с изключение на тези проклети гърчове и пристъпи на нерви.
— Кога искате да дойда у вас?
— Тази вечер в 20:00. Доведете и добър лекар, който е в състояние да потвърди, че не съм луд. Звездите сочат, твърди племенницата ми, че това ще бъде добро начинание.
— Изглежда, вашата племенница — кимна бавно Мейсън — ви оказва голямо влияние — със звездите, искам да кажа.
— Тя само ги тълкува. Много е умна.
— Имате ли други роднини?
— Да, моят доведен брат Филип Рийз живее с мен: Между другото искам той да наследи цялото ми имущество.
— А вашата племенница?
— Тя не ще се нуждае от наследство. Човекът, за когото се омъжва, има много пари, достатъчни за двамата. Една, знаете, е малко разглезена и Харис, младежът, за когото се омъжва, счита, че бракът им ще бъде по-щастлив, ако той държи кесията.
— Да допуснем, че бракът им не стигне много надалеч, тогава?
— Тогава мога да променя завещанието си.
— Да не се окаже твърде късно? Кент събра замислено вежди.
— О, разбирам какво искате да кажете. Добре, в такъв случай не можем ли да изготвим завещание, в което да са фиксирани условията за онаследяване?
— Да, можем.
— Ето какво тогава. Искам Хелън Уорингтън, моята секретарка, да получи двадесет и пет хиляди долара. Тя винаги е била лоялна към мен и не желая да е задължена да работи, след като мен вече ме няма на този свят. Всичките други пари могат да послужат за основаване на предприятие, приходите от което да се изплащат на доведения ми брат до тогава, докато Една е в брак с Джералд Харис. В случай на развод и тя ще участвува в събирането на печалбата.
— Вашият доведен брат знае ли за намерението ви да му завещаете цялото си имущество?
— Да.
— Да допуснем, че той не се окаже много очарован от промяната на завещанието в смисъла на това, което предложихте преди малко?
— О, не. Не мислех и да му оставям нещо друго освен само редовен приход. Самия него не го бива да инвестира пари.
— Защо? Да не пие?
— О, не, не това. Той е малко нещо особен.
— Искате да кажете в психическо отношение?
— Как да ви кажа? Той е нервен тип. Винаги твърде много загрижен за здравето си. Лекарят ми обясни, че той представлява това, което в медицината се схваща като хипохондрик.
— Разполагал ли е някога със собствени пари?
— Да — кимна Кент. — В миналото изживя известен нещастен финансов опит и се огорчи дълбоко, промени се някак си коренно, разбирате ли ме? Капиталовложенията му се оказаха толкова неудачни, че той е склонен да схваща като лична обида успехите на другите.
— Но от вашите не се обижда?
— Тъкмо обратно — доста много.
— Независимо от това той ще бъде облагодетелствуван от завещанието ви?
— Не го познавате. Рядък екземпляр! — усмихна се Кент.
Като си играеше с молива, Мейсън се взря замислено в него и попита:
— А що се отнася до бъдещата ви жена?
— Тя не ще получи ни цент. Моля ви да изготвите договор в този смисъл. Един, който тя ще подпише преди да се оженим, и друг — след това. Така единствено ще се чувствувам сигурен, че не встъпва в брак заради парите ми. Впрочем идеята е нейна. Отказва да стане моя съпруга, докато не уредя нещата така, че тя да не може да получи нищо от богатството ми било под форма на издръжка, било като наследства, ако умра.