С една крачка той бе до нея. Очите й обляха лицето му с нежна топлота.
— Само служебно ли да ви демонстрирам? — добави тя.
Тъкмо Мейсън повдигаше ръце към главата ни на вратата за коридора се чу леко похлопване. Той замръзна по средата на порива си. Почукването се повтори.
— Обзалагам се, че това е Дорис Съли Кент — прошепна Мейсън.
Дела Стрийт се плъзна към библиотеката.
— Предчувствувах, че ще се случи нещо — отбеляза тя вече на прага. — Да не забравите високоговорителя, шефе. Аз имам молив и бележник — и тя затвори леко вратата зад себе си.
В следния миг Мейсън отвори и насреща му се усмихна Дорис Кент.
— Знаех си, че тук бих ви намерила, мистър Мейсън.
— Влезте, моля.
Озовала се в стаята, тя му се усмихна още по-пленително и се разположи в креслото така, че русата й коса да контрастира върху черната кожена облицовка на креслото.
— Работите здраво, мистър Мейсън, а?
— Работя.
— Съжалявам, че ви преча, но помислих, че ще ви интересува.
— Нали си имате адвокат?
— Не. Вече не.
— Е, и?
Тя започна да плъзга пръст по извивката на полата си на това място, където прилепваше плътно върху бедрото й. Очите й следваха движението на пръста и докато говореше, не ги повдигна нито веднаж.
— Премислих доста неща. Готова съм да приема, че започнах това дело в Санта Барбара, понеже знаех за намерението на Пит за нов брак. Сметнах, че не бива да наблюдавам безучастно как разпилява богатствата си по някаква търсачка на златен съпруг. Разбрах, че била медицинска сестра. Като си помисля само, Питър Кент да се ожени за медицинска сестра!
— Какво лошо има в това, че е медицинска сестра?
— Какво ли не, щом се отнася до Питър Кент. Та тя е трябвало сама да припечелва своята прехрана.
— Тъкмо това е най-достойното и хубаво нещо у нея. Уважавам жените, които се издържат със свой собствен труд.
— Това не е най-важно, не и това, че аз съм сноб. Важен е фактът, че тя тича подир парите на Питър Кент.
— Не съм съгласен с вас.
— Не е необходимо да спорим, нали така?
— Вие повдигнахте този въпрос.
— Е, опитвах се само да ви обясня защо промених намеренията си.
— Да разбирам ли, че сте преживяла промяна на чувствата си?
— Да.
— Защо?
— Внезапно разбрах, че дори Питър да е малко побъркан и иска да прахосва парите си, не би трябвало да му преча. Ако това ще го направи щастлив, искам да бъде щастлив.
— Е, и какво? — попита Мейсън скептично.
— Зная, че не ще ми повярвате — каза тя уморено. — Считате ме за пресметлива и продажна. Така ми се иска да сторя нещо, та да ви докажа, че не съм такава. Държа наистина много на вашето добро мнение, може би повече, отколкото допускате, мистър Мейсън. Срещала съм много юристи, но нито един не е като вас така праволинеен, така енергичен и така… така грубо честен. И аз мога да видя, че не ви се нравя. Мъжете обикновено ме харесват. Толкова силно желая да стане така, че и на вас да се харесам.
Мейсън извади табакерата си и й я поднесе. Тя взе цигара, повдигна изведнъж очи към него и се усмихна.
— Кажете „благодаря“, мистър Мейсън.
— Благодаря — произнесе той беззвучно. След това докосна с огъня на запалката си нейната цигара, запали своята и й отправи изучаващ поглед през облак от дим.
— Е, и? — настоя той.
— Прокурорът иска да ме изправи на свидетелската скамейка.
— За да доказвате какво?
— Да докажа, че Питър се е опитвал да ме убие с готварския нож.
— Смята ли, че може да се опре на вашите свидетелски показания?
— Заяви ми, но нека си послужа с неговите думи: „Все някъде в хода на делото Мейсън ще ми отвори вратичка, та да мога да ползувам вашето свидетелствуване, за да го опровергая“.
— Нещо друго?
— Все още не сте никак любезен с мен и не ме улеснявате в сътрудничеството, което възнамерявам да ви предложа.
— Стига да знаех какво точно имате на ум, бих ви улеснил.
— Искам да помогна на Питър при получаване на развода.
— Защо?
— Мисля, че така ще е най-добре за него.
— И какво по-точно ще извършите?
— Смятам да прекратя заведеното от мен дело. Това ще развърже ръцете му. Окончателното решение е вече почти издадено и ако аз се оттегля, това ще даде на Питър пълна свобода, не е ли така?
Мейсън не отговори направо, а й зададе въпрос:
— И колко очаквате да получите в отплата?
— Кое ви кара да мислите, че очаквам нещо?
— А нима не очаквате?
— Не съм продажна и не бих пожелала парите на Питър, но нямам никаква професия, никакви способности или дарования. Не умея дори машинопис или стенография.
— Колко искате? — подкани я Мейсън.
Някаква бърза емоция светна в погледа й, но веднага замря.