Племенницата на сомнамбула

— Колко бихте предложил вие, мистър Мейсън?

— Не мога да правя никакви предложения.

— Бихте могъл да внушите какво Питър би желал да плати, не можете ли?

— Не.

— Бих приела двеста хиляди долара в брой. Те ще ми дадат възможност да живея в стила, към който ме приучи Питър.

— Недейте следва тоя стил, не струва.

— Кое не струва?

— Да продължавате да живеете така.

— Опитвате се да ме учите как трябва да живея? — пламна тя.

— Не — поклати глава той, — опитвам се да ви дам да разберете какво не бихте получила.

— Какво не бих получила?

— Двеста хиляди долара.

— Не мога да си представя — отвърна тя, като въртеше нервно кръгчета с пръст върху полата си — как бих могла да живея с по-малко?

— Е, добре. Сега получавате по хиляда и петстотин долара месечно. Представете си, че продължите да ги получавате. Това ще бъде много по-добро от единична сума. Ще имате постоянен месечен приход, ако ви се случи нещо.

— Колко време ще ги получавам?

— Докато сте жива, ако не решите, разбира се, да се омъжите отново.

— Не. Не искам по този начин да бъда функция от Питър. Бих предпочела да получа някаква малка компенсация и да изчезна от живота му.

— Какво разбирате под „малка компенсация“?

— Двеста хиляди долара.

— He — тежко поклати глава Мейсън, — не бих посъветвал клиента си да ви плати еднократна сума. Бяхте така задоволена през цялото време, че струва ми се, със сумата от хиляда и петстотин долара месечно наистина ще бъдете далеч по-добре, отколкото с големи пари в ръка.

— А ако намаля своите претенции?

— Колко?

— Представете си, предлагам най-малкото, което ми е необходимо. Сто хиляди долара?

Мейсън се прозина, прикри учтиво с пръсти прозявката си и поклати отрицателно глава.

— Много сте труден за договаряне, мистър Мейсън.

— Отлично. Ако мислите така, наемете адвокат и с него ще се разберем.

— Не желая да деля с никого.

Мейсън сви рамене.

Дорис Кент хвърли изведнъж цигарата си на пода и скочи.

— Та направете някакво предложение! Не стойте така като гъба на пън. Мен ми предстои да върша много неща.

— Какви? — повдигна вежди Мейсън.

— Това не е ваша работа. Направете някакво предложение.

— За какво?

— За пълно ликвидиране на цялата работа.

— И вие ще изчезнете?

— Ще изчезна с готовност.

— Без да срещате и безпокоите повече Питър Кент?

— Да не го виждам никога може да се осъществи едва след шест месеца.

— Не. Изглежда, моят клиент е променил намеренията си относно новия брак. Вчера ми спомена колко хубава сте била. Откровено, струва ми се, това е възможно да доведе до сдобряване.

— Не искам сдобряване.

Мейсън сви рамене.

— Вижте какво, мистър Мейсън, прочетох в днешните вестници съобщенията за хода на делото.

— Е?

— Е, Мадъкс е бил разпитван относно телефонен разговор.

— Е, и?

— Представете си възможност да докажете, че той е лъгал?

— Това ще бъде много благоприятно.

— Добре, представяте ли си как заставам на свидетелската скамейка и заявявам, че съм била повикана от него по телефона? Колко би ви струвало това нещо?

— Нито цент. Не ще тръгна да купувам подготвени свидетелски показания.

— Представете си, че то е истина?

— А истина ли е?

— Не ще ви отговоря тъкмо сега.

— Все едно, когато ви изправят пред съда, ще отговаряте на въпросите.

— И ще отговарям, по дяволите, така, както на мен е угодно — изсъска тя, като пристъпи до бюрото и удари с юмрук. — Не се заблуждавайте, че ще ме уплашите, мистър Пери Мейсън.

— Не искате да кажете, че ще лъжесвидетелствувате, нали?

— Сигурно ще лъжесвидетелствувам! Повръща ми се вече от мъже. Лъжат жените от всички страни, а ако жената излъже, смятат я за измамница… Дайте ми петдесет хиляди!

Мейсън поклати глава в знак на отказ. Мисис Дорис Кент впи нокти в дланите си.

— Бих посъветвал своя клиент да ви даде двадесет и пет хиляди долара — каза бавно Мейсън, като наблягаше на всяка дума.

— Той ще ги плати, ако вие го посъветвате.

— Ще го посъветвам, ако кажете истината.

— Това пазарлък ли е?

Той кимна утвърдително.

— Да ви вземат дяволите! Мразя ви! Ако Пит не бе зад решетките, бих отишла при него и бих получила като нищо двеста хиляди, а даже и повече.

— Хайде, мразете ме — усмихна се Мейсън.

— Мразя ви, но ако някога затъна в някаква каша, вие ще сте ми адвокат.

— Искате да кажете, че един ден можете да застреляте съпруга си?

Гневът в очите й бавно угасна. Тя доближи креслото и кацна на облегалката му грациозно.

— Не се занасяйте. Изглеждам ли толкова глупава? Никога не ще убия гъската, която ми снася златни яйца.