— Добре, ще ви издействувам двадесет и петте хиляди долара.
— Кога?
— Утре сутринта чекът ще ви бъде връчен, преди да отидете на свидетелския стол, за да не се повдигат въпроси, че възнаграждението ви е зависело от свидетелските ви показания.
— Направете ги тридесет хиляди.
— Двадесет и пет! — Тонът му бе заканителен.
Тя въздъхна.
— А какво ще кажете за разговора си с Мадъкс?
— Искате да знаете цялата история?
— Да.
— Във връзка с мен влезе най-напред Дънкън. Представи ми се като адвокат на Мадъкс. Позвъни ми около 23:00 и изяви желание да се видят с мен. Предложи за място на срещата кантората на моя адвокат. После, в 3:00 сутринта, ми телефонира Мадъкс и аз му обясних, че вече сме се договорили с адвоката му.
— Състоя ли се срещата ви?
— Да.
— Какво ви предложиха?
— Смятаха ме за будала. Искаха да им подпиша договор, че те ще ми помогнат да докажа невменяемостта на Питър, а аз се задължавам след това да прехвърля на Мадъкс всичките права на Питър в Манифактурната компания Мадъкс. Освен това след като поема в ръцете си цялото имущество на мъжа си, да им броя сто хиляди долара.
— Какво им отговорихте?
— Казах им, че трябва да си помисля.
— Казахте ли им колко време ви е необходимо за обмисляне?
— Не.
— Опитаха ли да ви принудят да бързате?
— Разбира се.
— Можете ли да ми кажете кога точно ви телефонира Дънкън?
— Не. Беше някъде около 23:00, между 22:00 и 23:00.
— А точно кога позвъни Мадъкс?
— Беше 3:00 сутринта. Погледнах часовника. Това просто ме подлуди, да ме събудят по това време! Не можах да заспя.
Мейсън взе написан на машина лист и попита:
— В отговор на позвъняването на Мадъкс казахте ли приблизително следното? — и той зачете бавно от листа: — „Ало… да, тук е мисис Кент… Да. Мисис Дорис Съли Кент от Санта Барбара… Моля, повторете името… Мадъкс? Не мога да разбера защо звъните по това време… Защо? Струва ми се, всичко бе уговорено… Вашият адвокат беше уговорил срещата и аз ще бъда там според уговорката… Можете да влезете във връзка с мистър Сам Хийтли от фирмата Хийтли и Хийтли, ако ви е необходима повече информация. Лека нощ!“
— А! — учуди се тя. — Точно такива трябва да са били думите ми! Как узнахте?!
Мейсън поклати глава и продължи да пита.
— Какво направихте после?
— В продължение на един час се мъчих да заспя, но като не успях, качих се в колата и потеглих за Лос Анжелос.
— Къде беше колата ви?
— Случи се така, че я бях оставила при един съсед, половин блок по-долу.
— Правихте ли опити да се измъкнете незабелязано?
— Съзнателно не. Наистина имаше един, когото забелязах по-преди да виси пред къщата. Помислих, Питър е решил да постави детектив, което би било глупаво, защото не бих допуснала да оставя следа подир себе си. По-преди също са ми поставяни детективи.
— Опитахте ли да се изплъзнете, значи?
— Е, не излязох със съпровод на духов оркестър.
— През задната врата ли минахте?
— Да.
— И по циментираната пътека?
— Не, по тревистата ивица край нея.
— Така че стъпките ви да не предизвикват шум?
— Да.
— И не бяхте проследена по пътя си до Лос Анжелос?
— Не, но в хола на зданието, където е кантората на моя адвокат, видях човек, който ми заприлича на детектив. Поизплаших се малко. Предупредих адвоката да бъде бдителен и да уреди нещата така, че Мадъкс и Дънкън да не напуснат кантората по-рано от час след мен.
— Още един въпрос. Къде бяхте на тринадесети?
— Денят преди убийството?
— Да.
— В Лос Анжелос.
— И какво вършихте?
— Ходих по покупки и се консултирах с адвокатите си.
— Нещо друго?
Тя помисли малко, а после се засмя.
— Видях Пит на улицата и го проследих за кратко време.
— Защо?
— Не знам, просто любопитство, предполагам. Последвах го до тук и разбрах, че се консултира с вас. Бях освободила адвокатите си от Санта Барбара и когато видях Пит да влиза при вас, разбрах, че всичко ще се започне наново. Това ме накара да потърся съветите на Хийтли.
— Докъде проследихте Кент?
— Докато тръгна за Холивуд. По едно време мислех да го спра и да се договорим. Така ми се иска да бях сторила това!
— Нищо, така е по-добре. Понеже Хийтли и Хийтли са ви представлявали, трябва да ги помолите да ви изготвят и подпишат декларация, че прекратявате делото срещу Питър Кент. Пригответе документа и ще ви връча двадесет и петте хиляди долара.
— Това е наред. Накарах адвокатите си да свършат тази работа още преди два дни и сега документът е у мен.
Как ги убедихте да сторят това?