— Необходимо ли е да се впускаме толкова далеч?
— Искам да имам пълна представа за положението.
— Всичко се уреди много просто — усмихна се тя. — Казах им, че съм направила някои лъжливи твърдения в жалбата си, и ги попитах наемат ли се да продължават делото при тази обстановка. Съобщих им също, че съм споделила някои твърде опасни неща с една много привлекателна жена, която после се оказала детектив. Така противната страна е открила лъжата ми. Естествено те проявиха такава готовност да се отърват от мен, че ме помолиха да не стъпвам повече в кантората им. Платих петстотин долара, за да ми изготвят нужните документи, и по този начин си измиха ръцете напълно.
— Винаги ли събирате така двата края в средата? — засмя се Мейсън.
— Точно така. Привлекателна съм. Никога не съм се омъжвала по любов, поне за типовете, които досега съм имала за съпрузи. Те бяха все избръмчали старци с купища пари… Ако се омъжа отново някога, ще бъде по любов. Омръзна ми да копая злато.
— Намислила сте да се омъжвате?
— Не. Разбира се, не!
— Много добре. Утре сутринта ще получа вашите пари.
Той я съпроводи до вратата. Вече в коридора тя се обърна към него.
— Не ще разкажете на Хийтли и Хийтли за номера, който им изиграх, нали?
— Не е моя работа. Единственото, което искам, е да получа документите надлежно оформени и ще получите своите двадесет и пет хиляди. Също така ще бъдете призована за свидетел на защитата.
— Чудесно.
— И не допускайте грешка да изменяте вашата история, когато застанете на свидетелската скамейка.
— Не се безпокойте. Познавам достатъчно добре мъжете, за да схвана кога не му е времето да подлагам пръст под съскащия трион. Ще играя честно с вас, мистър Мейсън.
Той кимна, усмихна се и затвори вратата.
Дела Стрийт изхвръкна от библиотеката с бележник и молив в ръка.
— Дяволски хитра изнудвачка — възкликна тя. — Да й оскубеш косата. Каква долна мошеница!
— Всеки, който успее да подхлъзне така Хийтли и Хийтли, е длъжен да бъде такъв. Това е пример за рязане на диамант с диамант. Те се надяваха да я оскубят като гъска, но тя ги зашлеви през лицето.
— Противно ми е да гледам как й броите двадесет и пет хиляди.
— Не се тревожи. Твоят приятел Джордж Питчърд ще се облагодетелствува от по-голямата им част, а той се нуждае от пари, за да се издължи на Мирна Дюшен. Можеш да я намериш по телефона и да й напомниш, че точно сега е времето да навести Питчърд в хотела му и го заплаши с арест, ако до утре сутринта не върне ограбеното от нея.
— И с истинско удоволствие ще направя, както ми казахте — отвърна Дела Стрийт, като посягаше към телефона.
ГЛАВА XXI
Председателствуващият Маркъм, разположен в креслото си зад съдийската маса, хвърли поглед към съда.
— Налице ли са всички съдебни заседатели, джентълмени? Доведен ли е и обвиняемият в съда?
— Налице са — отвърна Мейсън.
— Обвинението е също налице — обяви Хамилтън Бъргър.
— Струва ми се, на свидетелския стол бе мистър Дънкън за по-нататъшен кръстосан разпит — напомни Маркъм. — Елате, мистър Дънкън.
Като се перчеше, Дънкън пристъпи до свидетелската скамейка.
— Мисля, че остава само още един пункт за изясняване — започна Мейсън, когато свидетелят зае мястото си. — Вярвам, мистър Дънкън, заявихте, че сте имал разговор с вашия клиент до около 23:00 и след това сте легнал?
— Да, около 23:00.
— Тогава бил сте в спалнята на мистър Мадъкс приблизително до 23:00?
— Да.
— Отидохте при него непосредствено след приключване на деловите разговори, както свидетелствувахте вчера?
— Да.
— И останахте там през цялото упоменато време?
— Да.
— Сигурен ли сте, че не сте напускал имението?
— Не, аз… — гласът му заглъхна в мълчание.
— Хайде! — подкани го Мейсън.
— Не виждам смисъл на това… — Дънкън бързо се извърна и отправи питащ поглед към прокурора.
Блейн скочи на крака и запротестира.
— Възразявам, ваша почит! Това е некомпетентен и незасягащ делото въпрос. Това всъщност не е кръстосан разпит.
— Възражението се отхвърля! — отсече Маркъм.
— Като помисля добре — отговори Дънкън, — всъщност да, излизах за малко.
— Мистър Мадъкс придружаваше ли ви?
— Да.
— Къде ходихте?
— Бяхме до една аптека няколко блока по-надолу.
— Колко време престояхте там?
— Около десет минути.
— И какво правихте през тези десет минути?
— Протестирам срещу този въпрос като некомпетентен, незасягащ същността и нереален кръстосан разпит — възрази Бъргър. — Директният разпит на свидетеля уточняваше времето и часа, в който си е легнал. Свидетелят фиксира времето чрез засвидетелствуване какво е правил тази вечер. Когато защитникът доказва, че е излязъл, няма никакво значение къде е ходил и какво е вършил. Въпросът засяга само това, колко време е отсъствувал от къщата.