— А аз възразявам.
— Много добре, ваша почит — обърна се Мейсън към председателя, — ще оттегля въпроса си.
Първият отговор говори сам по себе си.
Видимо объркан, Бъргър седна бавно на мястото си.
— Ползувахте ли често — отправи много мило думите си Мейсън — това място под масичката за кафе, за да скривате разни предмети от време на време, Една?
— Да, сър.
— И така, когато заключихте чекмеджето на тринадесети вечерта и отидохте да спите с обзелата съзнанието ви мисъл, че мистър Кент може да се добере до ножа в сомнамбулството си, вие по-късно станахте насън и, недоверяваща се на ключалката да опази ножа, го взехте от чекмеджето и го поставихте под масичката за кафе точно в 00:15, нали така?
— Възразявам! — закрещя Бъргър. — Това няма нищо общо с кръстосания разпит. Това е оспоримо. Това е крайно неправилно и няма никаква юридическа основа!
— Има — започна да убеждава съда Мейсън. — Мис Хамър свидетелствува, че е заключила чекмеджето; че е видяла ножа на тринадесети сутринта, а после и на четиринадесети сутринта. Имам право на кръстосан разпит, чрез който да докажа, че тя трябва да го е видяла и по-рано на четиринадесети сутринта, т.е. когато го е изваждала от чекмеджето.
— Но — възпротиви се Бъргър, — ако тя е сторила това в сомнамбулно състояние, не би знаела нищо за своите деяния.
— В такъв случай — отвърна Мейсън тя може да отговори на въпроса, като заяви: „Не зная“.
— Възражението се отхвърля! — кимна съдията Маркъм.
— Не зная! — Гласът на Една звучеше като стон.
Мейсън махна с ръка в знак, че е свършил, и произнесе:
— Това е всичко.
Хамилтън Бъргър размени поглед с Блейн и те отново зашепнаха.
— Допълнителни въпроси по директния разпит? — запита Маркъм.
— Ако може за момент да имаме снизхождението на съда — каза Бъргър, — целият случай взе някак много странен обрат.
Блейн все още шепнеше възбуден, но Бъргър поклати глава.
— Много добре — реши накрая Бъргър. — Ще отправя към мис Хамър още няколко въпроса. Трябва ли да разбирам от вашето изявление, че наистина сте ходила насън, мис Хамър?
— Да.
— Кога разбрахте, че имате сомнамбулни прояви?
— Преди около шест седмици или два месеца, а може би и малко повече.
— Как открихте това?
— Бях обезпокоена много за едни твърде важни документи на вуйчо, които бе оставил незаключени върху бюрото си в дневната. Настоях да ги прибере, но той не се съгласи с мен, понеже счете, че няма кой да се интересува от тях. Легнах си с тревожната мисъл за тези книжа и когато се събудих на утринта, те бяха под възглавницата ми.
Бъргър се извърна към Блейн и му отправи поглед, с който сякаш му натякваше: „Аз нали ти казвах“. Блейн се завъртя неспокойно и прошепна още нещо.
— Защо не ни казахте предварително всичко това? — обърна се той към свидетелката.
— Защото никой не ме е питал.
— По същото време ли се сдобихте с тази книга по сомнамбулизъм?
— Да, потърсих я.
— Защо?
— Изгарях от желание да зная, дали ще се излекувам. Исках също да разбера наследствено ли е заболяването.
— Имала ли сте и други сомнамбулни прояви?
— Да.
Бъргър се извърна със свиреп израз към Блейн.
Мейсън хвърли тържествуващ поглед към масата на обвинението и се засмя на двамата блюстители на закона, водещи шепнешком разпален спор. Чуваше се само съскане и свистене, без публиката да може да разбере какво точно се казва, но долавяше ясно отчаяния тон на Бъргър по маниера му.
— Това е всичко! — избоботи областният прокурор, сподавяйки внушенията на своя помощник.
— Допълнителни въпроси по кръстосания разпит? — погледна съдията към Пери Мейсън.
— Не, ваша почит — поклати глава той, — съвсем съм удовлетворен от показанията на тази свидетелка такива, каквито са.
— Това е всичко, мис Хамър! — и Маркъм се обърна към Бъргър. — Призовете следващия свидетел, господин областен прокурор!
— Да се яви Джералд Харис!
Като доближаваше свидетелската скамейка, той отправи загрижен поглед към Една. Тя направи жалко усилие да му се усмихне.
След като Харис бе заклет, Бъргър отблъсна с ръка шепнещите съвети на Блейн и започна да поставя въпросите си.
— Името ви е Джералд Харис?
— Да.
— Познавате Питър Кент, обвиняемия?
— Познавам го.
— И бяхте в дома му на тринадесети вечерта?
— Бях.
— Ще ви покажа нож, мистър Харис, който бе приет като веществено доказателство № 2 на обвинението, и ще ви запитам дали сте виждали и по-преди същия този нож?