Мейсън повдигна въпросително вежди, а Кент се засмя.
— Казано между нас, съветнико3, поверително мога да ви съобщя, че веднага след подписването на тези документи ще я обезщетя със значителна сума.
— Разбирам. А сега относно завещанието ви, осигуряващо на Една независим доход в случай на развод с Харис. То може да доведе тъкмо до такъв резултат, какъвто той иска да избегне.
— Вашата мисъл ми е ясна. Изглежда, ще трябва пак да поговоря с Харис. Откровено казано, Една ми е била винаги главната грижа. Непрестанно бе обект на преследване от страна на зестрогонци, но аз ги отстранявах веднага щом ги разкриех, и ето че се появи Харис. Той ми изложи намеренията си в самото начало… Впрочем ще се срещнете с него тази вечер Отложете работата около завещанието с няколко дни, съветнико, но пригответе тези документи, които моята невеста иска да подпише, и ги донесете довечера. Те ще бъдат нещо като проверка. Ако тя покаже готовност да се лиши от всички свои права като моя нас ледница, ще зная, че се свързва с мен по любов.
— Ясно — съгласи се Мейсън.
— Ще можете ли да приготвите документите за тази вечер?
— Ще мога, мисля.
С бърз жест Кент измъкна чекова книжка от вътрешния си джоб, попълни една страница с характерната за него припряност, откъсна листа и го подаде усмихнат на адвоката.
— Попийте го по-добре. Това е, че ви ангажирам.
Без нито дума повече той се обърна и напусна стаята.
Пери Мейсън се обърна с гримаса към Дела Стрийт.
— Ето какво се получи в стремежа ми да бъда етичен и да възпрепятствувам убийства — бракоразводно дело, което никак не ми се нрави; съвещание с долнопробно адвокатче, което е презрителна работа; и договор за уреждане на имуществени отношения, което е проклета чирашка служба.
Секретарката му хладнокръвно протегна опитна ръка, взе чека и каза:
— За всички тези дреболии тук виждам написани пет хиляди долара, които не могат да се открият никнещи по храстите.
Мейсън се усмихна и отвърна:
— За Кент мога да кажа само това — благороден човек. Заведи чека в банката, преди да съм променил решението си и съм му известил да си търси друг адвокат. Свържи се по телефона с д-р Келтън, повикай Джексън и позвъни на Пол Дрейк от Детективска агенция Дрейк, като му предадеш, че имам работа за него.
— Смятате да прибегнете и до услугите на детектив? — попита тя.
— За мисис Дорис Съли Кент, и то в широка степен. Когато трябва да договаряш издръжка с професионална изнудвачка в брака, един грам информация е далеч по-ценен от килограм разговори.
Дела Стрийт измъкна списък с телефонни номера и започна да изпълнява поставените й задачи със спокойната и ефикасна сигурност на човек, изкусен в работата си.
Пери Мейсън стоеше до прозореца, зареял замислен поглед в уличния поток под себе си. Изведнъж се извърна, изтегли едно от чекмеджетата на бюрото и извади бинокъл. Когато бе отново до прозореца, той го отвори, поднесе бинокъла до очите си и се наведе навън.
Дела Стрийт, без да е получила някакво нареждане, с отмерено движение постави слушалката върху вилката на телефона по средата на разговора и в следния миг моливът й бе насочен към бележника, готова да записва.
С очи, приковани в бинокъла, Мейсън продиктува:
— 9 — R — 8 — 3 — 9 — 7. — Номерът бе вече в бележника на секретарката.
Мейсън сне бинокъла и затвори прозореца.
— Записа ли, Дела?
— Да. Какво означава това?
— Номерът на открит спортен зелен пакард, шофиран от жена в синя рокля, проследяваща нашия клиент Питър Б. Кент. Не можах да видя лицето й, но ако краката й не лъжат, има хубава фигура.
ГЛАВА III
Пери Мейсън говореше по телефона с д-р Келтън, когато Пол Дрейк се появи на вратата.
— Дела ми каза да дойда. Искал си да ме видиш? Мейсън кимна, посочи му Креслото и продължи на телефона.
— Какво знаеш за сомнамбулизма, Джим?… Добре, имам един случай за теб. Човекът не знае, че ходи насън. Много е нервен. Обикалял из къщата на бос крак с нож в ръка… Ще дойдеш с мен довечера да го видиш. Не се налага да вечеряме там, слава богу… Как, по дяволите, мога да знам дали ще забие нож в нас. Ще нощуваме там. Ще ти позвъня в 19:30. Необходимо е да го изследваш, защото жена му иска да го обяви за невменяем… Е, да, понякога е така със съпругите… Предвижда се и хонорар, разбира се, но не се тревожи за парите, преди да си видял племенницата… Бих казал!… Ясно, ще мина да те взема от клуба. — Мейсън затвори телефона и отправи усмивка към Пол Дрейк.
Детективът, висок, слаб и флегматичен, се бе вече отпуснал в тапицираното с черна кожа кресло, излегнал се напреко, с гръб опрян на едната облегалка и крака, провесени върху другата.