— Допускахте, че тя отново ще стане насън?
— Да.
— И ще вземе ножа?
— Да.
— И какво мислехте, че ще прави с него?
— Ако основанията ми се окажеха верни, щеше да направи същото, което извърши и преди. Щеше да го сложи, разбира се, под капака на масичката за кафе. Там беше нейното малко, лично скривалище…
— То бе известно също и на Харис?
— Разбира се, знаел го е. Живееше с нея тайно като законен съпруг повече от един месец. Притежаваше ключ от къщата и от стаята на Една. Налице бе и друг факт, който ме караше още повече да го подозирам. През тази нощ той наблюдаваше къщата в Санта Барбара. Ако е бил там, както заяви, не можеше да не види след телефонния разговор мисис Кент да напуща резиденцията, да изкарва колата си и да поема за Лос Анжелос. Не е видял всичко това, следователно не е бил там. Ако не е бил там, къде е бил тогава? Бе в състояние да посочи съвсем точно времето на разговора с Дорис Кент. Бе в състояние да цитира думите й. Как бе възможно това, ако не е бил там? Имаше само едно-единствено обяснение — той е бил този, който е провел разговора. Когато обсъдих внимателно тази вероятност, бях напълно убеден в единственото й обяснение. То стоеше открито и минаваше през целия случай като червена нишка, зовяща за внимание, но ние просто не бяхме помислили за него. Харис наблюдаваше къщата в Санта Барбара само привидно. На него му бе необходимо да се върне обратно в Лос Анжелос, да извърши убийството и след това да заеме пак мястото си пред дома на Дорис Кент в Санта Барбара. Завърнал се в Лос Анжелос, той е осъзнал, че ако мисис Кент излезе през това време, за него ще е от голямо значение да знае този факт и е решил да я повика по телефона. Естествено не е можел да ползува собственото си име и му се наложило да избира чуждо. Спрял се е на Мадъкс, понеже доловил, че според съвсем логичното развитие на събитията Мадъкс сигурно ще потърси връзка с мисис Кент, за да я увещава в сътрудничество. Бедата е там, че всичко е било твърде много логично, изключително добре намислено, но той е закъснял, понеже Мадъкс вече се бе свързал с Дорис Кент чрез Дънкън. Посредством този телефонен разговор Харис бе постигнал два много важни за себе си резултата. Първо, беше се убедил, че мисис Кент е у дома си в 3:00 сутринта; второ, бе си взел бележки за всичко, което тя беше казала, така че можеше да повтори разговора и да докаже с това, че е бил в Санта Барбара по време на убийството.
— Но защо е искал да убие Рийз?
— Основанията му са две. Освен Една Хамър, която наскоро бе станала съпруга на Харис, Рийз беше единственият друг наследник на богатствата. Чрез убийството на Рийз той премахваше този друг наследник. От друга страна, като припише престъплението на Кент, палачът щеше да очисти и него от пътя си.
— Но Кент беше направил завещание, което обезнаследява Една.
— Не, не бе го още направил. Щеше да го напише, след като Харис се ожени за Една. Тъкмо това накара Харис да убеди Една за сключване на таен брак. Надяваше се, че ще му се удаде случай да премахне Кент, преди да е променил завещанието си.
— Но нали Харис бе този, който поиска от Кент да лиши племенницата си от наследство?
— Това беше най-ловкият му трик — усмихна се Мейсън. — Харис е долен авантюрист и мошеник. Разбрал веднаж, че Една Хамър е много привлекателна млада жена, която ще наследи голямо богатство, той същевременно успял да узнае, че Кент е изритвал всеки кандидат, за когото долови колко много го привлича наследството. Харис би Кент именно тук, като му предложи да обезнаследи Една след сключване на брака. Играеше същата игра както Питчърд. Беше прибрал парите на някоя нещастница и ги използуваше да направи себе си по-представителен, с надеждата да се ожени за богата жена.
— А какво щеше да стане, ако Кент бе взел думите му за чиста истина и бе променил вече завещанието?
— Не. Кент е твърде делови, за да предприеме подобно нещо. Искаше да види Една омъжена щастливо, преди да промени завещанието.
Ако хвърлим поглед назад, не допускам Харис да е планирал това престъпление още отначало. Като всеки авантюрист е започнал стъпка по стъпка да изчаква сгодния момент. Изведнъж е съзрял блестящата възможност да се отърве едновременно и от Рийз, и от Кент и не е можел да устои на това изкушение. Една му е разказала историята на вуйчовото си сомнамбулство. По-късно е разбрал, че и тя е сомнамбул, и е решил да осребри този недъг на фамилията. И ето през нощта на дванадесети, след като Една беше взела ножа от чекмеджето и го бе скрила под масичката в сомнамбулен транс, а после си легнала, Харис е станал, взел е ножа от скривалището, вмъкнал се е тихо в стаята на Кент, като е отключил вратата с ключа, взет от чантата на Една, и поставил ножа под възглавницата му. На сутринта Кент го е намерил и едва не се парализирал от страх. Една също го е открила. И у двамата се затвърдило становището, че Кент отново ходи насън. Една е знаела, че самата тя е сомнамбул, но не е осъзнала, че е взимала ножа от чекмеджето и го е скривала. Сега вече Харис си е разработил подробен план за действие. Не зная точно какъв е бил, но когато му се наложи отиването в Санта Барбара, изменил го е така, че да се облагодетелствува от това обстоятелство. Харис бе подредил сцената, оставаше му да си уреди само непоклатимо алиби. Без да зная, аз му поднесох тази възможност, като го натоварих с мисията в Санта Барбара. Така той замина, върна се обратно, след като изпрати Джексън и мис Уорингтън да спят, и се вмъкна незабелязано в резиденцията. Имаше ключ, който Една му беше дала. Трябваше само да иде до масичката в пациото и да повдигне капака. Ако ножът не би бил там, сигурно е имал някаква друга схема за убийството, но той е бил там. Взел го, убил Рийз, отишъл в спалнята на Кент — по това време той вече е имал готов дубликат от ключа, — поставил ножа под главата на Кент и се е върнал на поста си.