— Сомнамбул, а? — произнесе провлачено той.
Мейсън кимна и попита на свой ред:
— Ти ходиш ли насън, Пол?
— Проклятие! Как е възможно? Та ти ми възлагаш толкова задачи, че не мога да мигна. Какво ще пожелаеш този път?
— Искам някои от твоите най-добри момчета да се заемат с мисис Дорис Съли Кент от Санта Барбара. Не поставяй още човек по следите й, защото е хитра и не ми се ще да се издаваме. Засега ме интересува всичко около миналото й, приятелите, финансите, морала, прахосничеството, местата, обитавани от нея, и бъдещите й планове. Заловете се също така с Франк Б. Мадъкс, изобретател и производител от Чикаго. В момента е тук, така че не се безпокойте за нищо друго освен за издирвания около бизнеса му в Чикаго. Потруди се още да разбереш кой е притежателят на зелен открит спортен пакард, номер 9R8397.
— За кога искаш всичко това?
— Колкото може по-бързо.
Дрейк погледна часовника си и каза:
— Добре. Прикрито ли да разследваме в Санта Барбара?
— Да. Не допускайте тя или приятелите й да разберат, че е проучвана.
— Тръгвам — прозина се Дрейк и като измъкна дългата си фигура от креслото, се запъти към вратата.
След излизането му в кабинета влезе Дела Стрийт.
— Къде е Джексън? — попита Мейсън.
— Приготвя си багажа за Санта Барбара — усмихна се тя — с цел да открие точно в какво състояние е делото Дорис Съли Кент срещу Питър Кент. Позволих си свободата да прочета мислите ви и да дам разпореждания. Телефонирах в гаража да заредят колата му и да я докарат тук.
— Чудесно момиче! — засмя се Мейсън. — Някой ден ще река да повиша заплатата ти и току-виж, прочела си мислите ми и вече си го сторила. Телефонирай на съдебния чиновник в Санта Барбара. Уреди с някого от заместник-шефовете да остане след работно време. Кажи на Джексън да поддържа връзка с нас и ни уведомява за всичко.
Мейсън погледна часовника си и промълви замислено:
— До Санта Барбара има около сто мили. Джексън би трябвало да е там за по-малко от три часа. Кажи му да бърза.
ГЛАВА IV
Някъде в къщата часовник отмери 21:00.
Говореше Дънкън. Вече повече от петнадесет минути излагаше позицията на своя клиент. Мадъкс, човек с приведени рамене и високи лицеви ябълки, с навик да държи очите си фиксирани върху върха на обувките си, седеше умълчан. Кент нетърпеливо чупеше дългите си пръсти. Вдясно от него Хелън Уорингтън, секретарката му, седеше с готов молив. Когато часовникът отпя и последните си звуци, Дънкън спря. Мейсън се обърна към секретарката.
— Какво гласеше последната точка, мис Уорингтън?
Тя прелисти бележника си и зачете стенографирания куп от думи.
— …и тъй като страните имат желание веднаж завинаги да уредят и уточнят делата на споменатото съдружие и всеки да освободи другия от всички и каквито и да било претенции, от всякакъв вид, естество или характер, които могат да се породят от каквато и да било причина…
— Това е точно пунктът, на който искам да наблегна — прекъсна я Дънкън настойчиво. — Моят клиент трябва да бъде освободен по отношение на онези претенции, които може да има като съдружник. Това освобождаване да покрие всички искания. Единствената цел на този компромис е да се уредят съдружническите дела. Сега моят клиент…
Мейсън го прекъсна нетърпеливо.
— Какви претенции има вашият клиент срещу Питър Кент, които да не са от съдружнически характер?
— Не зная да има такива — прие Дънкън.
— Тогава нищо не вреди да извършим генерално освобождаване.
Дънкън контрира с тон, в който личеше съмнение:
— Ако той няма никакви претенции, тогава защо ще е необходимо да правим такова освобождаване?
— Защото имам намерение да изясня нещата до дъно. Ако вашият клиент има някакви други претенции срещу Кент, нека ги заяви сега.
Дънкън почти изкрещя към Мадъкс.
— Не отговаряйте! He! Оставете аз да водя разговора!
Мейсън въздъхна и взе един плик от папката, която лежеше пред Кент. Дънкън извади носна кърпа, сне очилата си и изтри стъклата им.
— Тук има писмо, подписано от Мадъкс — подаде го Мейсън. — Положително познавате подписа на клиента си. В това писмо е казано…
Дънкън бързо грабна плика, наведе назад глава, та да може да гледа през долния сектор на очилата, нагласи писмото на една протегната ръка разстояние от очите си, прочете го и колебливо го подаде обратно.
— Това е писано от моя клиент, преди да е имал пълното съзнание за законните си права.
Мейсън скочи от мястото си.
— Много добре! Но знайте, че никак не ми се нрави начинът, по който всичко се развива. Вашият клиент или ще подпише генерално освобождаване, или не ще получи и пукната пара. Ако вие с вашата игра на думи искате да го лишите от изгодно уреждане на нещата, продължавайте така.