Отдаден на надежди, съвсем забрави, че чака завръщането на Вещицата. Ръката му почти се плъзна в джоба с жълтото кръгче, когато неочаквано чу някой да се приближава в галоп.
„Ха! Какво ли е това?“ — учуди се Дигъри. — „Да не е пожарната? Коя ли къща се е подпалила? Господи, идват насам! Но това е тя!“.
Не съм в състояние да кажа кого имаше предвид под тя.
Първо се появи файтон. На капрата нямаше никого. На покрива обаче стоеше Джейдис. Изправена в цял ръст, тя пазеше равновесие, докато завиваше на ъгъла с голяма скорост — едното колело увисна във въздуха. Кралицата на кралиците и Страшилището на Чарн беше с оголени зъби, блеснали очи и развети назад като опашка на комета дълги коси. Налагаше безмилостно коня. Ноздрите на животното бяха разширени и зачервени, а по хълбоците му се белееше пяна. Бясно препускаше към входната врата, почти докосна уличния фенер и се вдигна на задните си крака. Файтонът се блъсна във фенера и се разби на парчета. С великолепен скок Вещицата се прехвърли върху гърба на коня точно навреме. Яхна го, наведе се напред и започна да шепти в ухото му. Вероятно изрече думи не да го успокои, а да го влуди, защото конят отново се изправи на задните си крака и цвиленето му прозвуча като писък. Мяркаха се копита, зъби, очи и развети гриви. Само един първокласен ездач би се задържал на гърба му.
Преди Дигъри да успее да си поеме дъх, последваха куп събития. Появи се втори файтон — от него изскочиха дебел мъж с фрак и полицай. Изтрополи и трети файтон с още двама полицаи. Долетяха двадесетина души (предимно момчета за разнасяне на поръчки) на велосипеди — всички натискаха звънчетата, надаваха окуражителни викове и крещяха. Зададе се и тълпа пешеходци — тичаха запотени, но очевидно се забавляваха. Прозорците по цялата улица се отвориха — по вратите наизскачаха я икономи, я прислужници. Никой не желаеше да пропусне веселбата.
Междувременно някакъв стар господин започна да се измъква плахо от развалините на първия файтон. Неколцина се втурнаха да му помогнат. Всеки дърпаше в различна посока, така че сигурно, ако не се бяха намесили, той щеше да се измъкне по-бързо сам. Дигъри се досети, че старият господин е вуйчо Андрю, макар лицето му да не се виждаше — цилиндърът бе нахлупен ниско над очите.
Дигъри изхвърча навън и се присъедини към множеството.
— Това е жената! Това е жената! — крещеше дебелият господин, сочейки Джейдис. — Изпълнете дълга си, пристав! Отмъкна от магазина ми стока за стотици хиляди. Погледнете наниза перли около врата й. Той е мой. А на всичко отгоре ми насини и окото.
— Тъй си беше — потвърди някой от тълпата. — По-насинено око не сте виждали. Истински шедьовър. Явно е доста силна.
— Добре е да го наложите с парче хубаво сурово телешко, господине… Така е най-добре — посъветва момчето на месаря.
— Е, какво точно става тук? — попита най-важният от полицаите.
— Нали ви казвам, че тя… — подхвана дебелият господин, но друг се провикна:
— Не оставяйте оня старец от файтона да се измъкне! Той я подкокороса.
„Оня старец“ наистина се оказа вуйчо Андрю. Тъкмо бе успял да се изправи на крака и разтриваше натъртеното си тяло.
— Е — обърна се полицаят към него, — за какво става дума?
— Трънч… Скътлм… Шфгри… — чу се гласът на вуйчо Андрю изпод шапката.
— Никакви такива! — прекъсна го строго полицаят. — Няма нищо смешно! Свалете си шапката!
Беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Известно време вуйчо Андрю напразно се бори с цилиндъра. На полицаите им омръзна — двама от тях хванаха периферията и го изтеглиха.
— Благодаря, благодаря… — немощно промърмори вуйчо Андрю. — Наистина благодаря! Господи, направо съм разбит! Ако някой ми даде чашка бренди…
— Я най-добре ме чуйте, ако обичате! — нареди полицаят, измъквайки обемист бележник и съвсем мъничко моливче. — Вие ли отговаряте за тази млада жена?
— Внимавайте! — прозвучаха едновременно няколко гласа и полицаят направи крачка назад съвсем навреме.
Конят се канеше да го ритне, и то така силно, че вероятно щеше да го убие. Вещицата извъртя добичето с лице към тълпата. Стискаше в ръка дълъг лъскав нож и прерязваше юздите, за да освободи животното от файтона.