Тя естествено реши, че сънува. Само по тази причина не се спусна към съпруга си с куп въпроси какво точно става с тях двамата. Ала щом видя Лъва, вече не беше много сигурна дали е сън. В същото време някаква неясна причина я караше да не се страхува. Направи лек реверанс — в онези дни някои селски момичета все още знаеха как се прави — пристъпи, хвана Кочияша за ръка и се заоглежда срамежливо.
— Деца мои — обади се Аслан, вперил поглед в двамата, — вие сте първите Крал и Кралица на Нарния.
Кочияша зяпна от учудване, а жена му силно се изчерви.
— Ще управлявате и ще дадете имена на всички тези същества. Ще раздавате справедливост и ще ги защитавате от враговете им, когато се появят такива. А те ще се появят, защото в този свят броди зла Вещица.
Кочияша преглътна два-три пъти с усилие и прочисти гърлото си.
— Извинете, ако обичате, сър — подхвана той, — аз, разбира се, ви благодаря много, както и моята госпожа, но не съм човек за тая работа. Нямам кой знае какво образование…
— Умееш ли — попита Аслан — да използваш мотика и рало, за да накараш земята да ражда?
— Да, сър. Ще се справя с такава работа, израснал съм с нея.
— Можеш ли да ръководиш тези същества с доброта и справедливост, без да забравяш, че не са роби като животните в света, където си се родил, а Говорещи зверове?
— Такива са, сър, виждам — отговори Кочияша. Ще се постарая да бъда справедлив към всички.
— А ще възпиташ ли децата и внуците си в същия дух?
— Готов съм да опитам, сър. Ще направя всичко, което зависи от мен. Нали, Нели?
— И няма да имаш любимци нито сред децата си, нито сред другите същества, няма да допуснеш някое да издевателства над друго или да се отнася зле към него?
— Никога не съм харесвал такова поведение, сър, и това е самата истина. Направо ще ги ступам, забележа ли подобно нещо — увери го Кочияша. (През целия този разговор говорът му ставаше по-бавен и по-изискан. По-скоро приличаше по тон на момчето, което е бил, а не изпълнен с острите, груби и бързи нотки на градски човек.)
— Ако врагове се насочат срещу страната (а те непременно ще се появят) и се стигне до война, ще бъдеш ли пръв в атаката и последният, който ще се оттегли?
— Ами, как да кажа, сър — бавно отвърна Кочияша, — човек всъщност не знае как ще постъпи, докато не опита. Може да се окажа и страхливец. Никога не съм се бил освен с юмруци. Ще се постарая… По-скоро ще се опитам да направя онова, което се очаква от мен.
— Тогава — обяви Аслан, — ще си сторил всичко, което се очаква от един Крал. Скоро ще те короноваме. Ти, децата и внуците ти ще бъдете благословени. Някои от тях ще станат Крале на Нарния, други — Крале на Арченланд, която се простира отвъд Южните планини. А ти, малка дъще — той се обърна към Поли, — си добре дошла. Прости ли на момчето за обидата, която ти нанесе в Залата с фигурите в изоставения палат на прокълнатия Чарн?
— Да, Аслан, сдобрихме се — увери го Поли.
— Това е добре — отсъди Аслан. — А сега да се занимаем с момчето.
Глава дванадесета
Приключението на Стробери
Дигъри стискаше здраво устни. Чувстваше се все по-неуютно и се молеше, каквото и да става, да не се разциври или да не направи някаква друга глупост.
— Сине Адамов — обърна се към него Аслан, — готов ли си да отстраниш вредата, която стовари върху любимата ми страна Нарния в самия ден на сътворението й?
— Ами, не виждам какво мога да направя — започна да се оправдава момчето. — Разбирате ли, Кралицата побягна и…
— Попитах те, дали си готов — натърти Лъва.
— Да.
За миг му хрумна дръзката идея да отвърне: „Ще се опитам да извърша каквото трябва, ако обещаете да помогнете на мама“, но навреме се сети, че не е възможно да се пазари с Лъва. Ала заявявайки твърдо „Да“, видя образа на майка си, спомни си за големите надежди, които бе таил, и си помисли как те бавно умират. В гърлото му заседна буца, очите му се наляха със сълзи и той неволно пророни:
— Но, моля ви… Няма ли… Не може ли да ми дадете нещо да излекувам мама?
До този момент гледаше единствено в големите лапи на Лъва и в огромните им нокти, но сега — от отчаяние — го погледна в очите и с неизразима изненада съзря нещо невиждано през живота си. Светлокафявата муцуна бе сведена до лицето му и (чудо на чудесата!) в очите на Лъва блестяха огромни сълзи — по-големи и по-чисти от тези на Дигъри. За момент момчето дори си помисли, че Лъва жали за майка му повече от него.
— Сине мой, сине мой — каза Аслан. — Знам. Мъката ти е огромна. Засега в този свят го знаем само ти и аз. Нека сме добри един към друг. Но аз трябва да мисля и за предстоящите стотици години живот на Нарния. Вещицата, която въведе в този свят, отново ще идва в Нарния. Сега е все още твърде рано. Моето желание е да посадя тук дърво (тя няма да дръзне дори да се приближи до него), което да пази Нарния от нея години наред. Така нашият свят ще разполага с дълго светло утро, преди облаци да засенчат слънцето. Ти трябва да ми доставиш семето за това дърво.