Одриана е готова на всичко, за да докаже невинността на баща си. Въоръжена с пистолета на братовчедка си, тя пътува до една крайпътна странноприемница, за да се срещне с човек, който може би има важна информация.
Но привлекателният и властен мъж, когото среща там, не е тайнственият информатор, а лорд Себастиан Съмърхейс – един от обвинителите на баща й.
Лорд Съмърхейс е очарован от смелата млада жена, а тя му отвръща с враждебност и е абсолютно незаинтересована. Скоро обаче нощта им поднася поредната изненада – пистолетът гръмва, лорд Съмърхейс е ранен и двамата трябва да дочакат утрото заедно. Изгубила надежда да докаже невинността на баща си, Одриана е на път да изгуби и репутацията си. Тя е готова да живее със скандала, но Себастиан Съмърхейс има съвсем други намерения…
Цената на една целувка.
― Дайте ми пистолета – произнесе той любезно, но категорично.
Тя вдигна ударника с отчаяно непокорство.
Той я гледаше така, сякаш можеше да чуе мислите й.
― Колко силно искате да получите тази информация? – попита той. – Толкова сте хубава, че мога да ви я дам в замяна на една целувка.
― Целувка! Започвам да мисля, че сте шарлатанин, щом сте готов да приемете подобна нищожна цена!
― Нима оценявате целувките си толкова евтино?
― Цената на една целувка се променя.
― Това е тъжно, а също и невярно, надявам се. Поетите казват, че има целувки, които остават завинаги в душата на човек.
― Поетите са идиоти. – Този разговор бе взел неочакван обрат.
― Страхувам се, че сте права, но се надявам да не сте.
Той неочаквано се наведе, наклони глава и устните му
докоснаха нейните. Изненадата буквално я парализира. В гърдите й запърхаха хиляди криле.
Замаяна, тя почувства как той я прегръща нежно през кръста. Отмести ръката й встрани, така че дулото на пистолета сега бе обърнато към стената вдясно от нея.
Оръжието вече не ги разделяше, нито я защитаваше.
Независимата жена е беззащитна. Това беше първият урок, който Одриана получи от братовчедка си Дафни, но едва днес се убеди в правотата му.
Независимата жена беше и жена със съмнителна репутация.
Влизането й в крайпътната странноприемница „Двата меча“ в покрайнините на Брайтън предизвика повече интерес и внимание, отколкото би искала една млада дама. Всички я оглеждаха от глава до пети. Няколко мъже проследиха пътя й през салона с доста нагъл интерес, на какъвто досега не беше ставала обект.
Неприличните предположения, които се криеха зад всички тези погледи, помрачиха настроението й още повече. Тя бе предприела това пътуване, водена от праведна решителност. Яркото слънце и необичайното за януари меко време сякаш бяха изпратени от Провидението, за да улеснят възвишената й мисия.
Провидението обаче се оказа капризно и непостоянно. Само час след като излязоха от Лондон, дъждът, вятърът и нарастващият студ я накараха да съжали, че взе място на покрива на дилижанса. Сега беше подгизнала от часовете под мразовития дъжд и в много мрачно настроение.
Все пак впрегна волята си, успя да възвърне увереността си и отиде при съдържателя. Поиска стая, за да пренощува. Той я гледа продължително и строго, сетне потърси с очи мъжа, който трябваше да я придружава.
― Съпругът ви сигурно е в конюшнята?
― Не. Сама съм.
Тънката бяла кожа на старото му лице се сбръчка в недоволна гримаса. Устните му се извиха в пет различни посоки, докато отново я оглеждаше с неодобрение.
― Имам една малка стая, която можете да вземете, но тя гледа към задния двор и към конюшнята. – Неохотата в гласа му ясно подсказваше, че я приема против волята си.
Изглежда, независимата жена получаваше и най-лошата стая в странноприемниците.
― Няма значение, стига да е суха и топла.
― Тогава елате с мен.
Ханджията я заведе в стая в дъното на втория етаж. Разрови огъня с ръжена, но той не се разгоря по-силно. Одриана забеляза, че няма достатъчно дърва, така че едва ли щеше да гори през цялата нощ или да стане по-топло.
― Ще трябва да ми платите предварително.
Тя с мъка преглътна оскърблението. Порови в плетената си чантичка и извади три шилинга. Бяха повече от цената за една нощ, но ги пъхна в ръката му.
― Ако някой пита за господин Келмсли, моля, изпратете го тук, но не казвайте нищо за мен.
При тази молба ханджията се намръщи още повече, но монетите в ръката му го накараха да замълчи. Той си тръгна с парите и тя предположи, че сделката е сключена. Надяваше се само резултатът от мисията й да си заслужава цената на репутацията й.