При тези думи очите му проблеснаха, но пламъкът в тях бързо угасна. Изражението му остана сурово, но поне вече не я обвиняваше директно. Кръвта на Одриана също кипна. Последните събития и разговори изискваха обяснение.
― Споменахте за някаква по-голяма схема, лорд Себастиан. Какво имахте предвид?
― Аз не вярвам, че баща ви е виновен само в небрежност или пропуски в работата. Не вярвам, че лошият барут, заради който войниците се оказаха беззащитни на фронта, е просто случайност.
Този отговор я потресе. Нима намекваше, че баща й нарочно е изпратил лош барут на фронта?
― Как смеете! Не е ли достатъчно, че той беше несправедливо очернен и стигна до пълно отчаяние? А сега го обвинявате, че...
― Той е бил последният служител, който е проверявал качеството в дългата верига от контролни проверки. Доставката не може да бъде извършена без неговия подпис. Дали е виновен в небрежност, или е участвал в заговор, обвиненията към него са напълно основателни. Съжалявам, но това е истината, госпожице Келмслий.
Искаше й се да го удари заради това оскърбление. Вместо това започна да попива раната му по-силно, докато сълзи от ярост замъгляваха очите й.
― Това не е истина! Вие грешите! Баща ми не беше виновен за нищо.
Ръката му неочаквано покри нейната, спирайки я върху раната. Този жест предполагаше, че го е заболяло и иска тя да спре, но здравата му хватка и близостта на лицето му, което не показваше болка, създадоха неочаквано усещане за интимност.
Тревогата й заради намеците за вината на баща й се смеси с удивление. Одриана осъзна, че гой стиска ръката й така, за да я успокои.
Никой не го беше правил досега. От деня, в който избухна скандалът, никой не бе направил опит да я утеши. Дори майка й, която беше съсипана, първо заради тревогата, а сетне и от скръбта. Роджър със сигурност не направи нищо. Братовчедка й Дафни се отнесе към цялата случка като към книга, която трябва да бъде затворена завинаги.
А ето че сега мъжът, който бе сложил въжето в ръцете на баща й, за да се обеси, направи опит да я успокои. Трябваше да отблъсне ръката му! Трябваше да му каже, че най-малко от него очаква съчувствие или утеха.
Но вместо това не можеше да помръдне. Затвори очи и остави човечността и съпричастността му да се разлеят в нея като топла вода. Остави ги да стигнат до сърцето й и да укротят тревогата. Пренебрегна кой всъщност е източникът на утехата, защото отчаяно я искаше и се нуждаеше от нея.
Той вдигна ръката си, измъкна окървавената кърпа от пръстите й и взе чисто парче плат.
― Моля, помогнете ми да се превържа с това, за да се облека за госта, когото очакваме.
С треперещи ръце Одриана завърза кърпата на ръката му, докато Съмърхейс я придържаше върху раната. След това той се изправи и голите му гърди неочаквано се оказаха точно пред носа й. Близостта му, мускулите и красивата му кожа, както и начинът, по който светлината на огъня подчертаваше силата им с дълбоки сенки, я замаяха за един дълъг миг.
Тя се принуди да вдигне очи и забеляза, че той я наблюдава как гледа тялото му. Усети, че се изчервява, отдръпна се и се обърна с гръб към него, за да не види смущението й.
Всъщност той не я гледаше критично, нито обидно или похотливо. Изражението му беше много по-смущаващо от това.
Тя бе забелязала неговия собствен интерес, както и мълчаливото му признание за някаква споделена тайна. В изражението му имаше увереност, сякаш знаеше, че заслужава възхищението й. Но имаше и любопитство, като че ли смяташе нейния интерес за не така предсказуем като интереса на другите жени.
Чу го, че се облича, после отново премести стола.
― Госпожице Келмслий.
Одриана се насили да се обърне и да го погледне. Сега изглеждаше съвсем прилично. Освен ризата и жилетката, беше облякъл и тъмносивото палто, което бе свалил, когато влезе в стаята по-рано вечерта. Дори шалчето му бе завързано що-годе добре, като се има предвид болката, която това вероятно бе причинило на ранената му ръка.
― Госпожице Келмслий, съжалявам, че баща ви е мъртъв. Съжалявам за мъката ви и че моето разследване на истината донесе нещастие на семейството ви. Обаче трябва да знаете, че по някое време тази нощ или утре сутринта мировият съдия ще ни задава неудобни и мъчителни въпроси. Моля ви да ми се доверите и да ми позволите да отговарям и от ваше име.
Споменаването на смъртта на баща й разпали гнева, който я беше довел на това нещастно пътуване. Беше му благодарна за проявената преди малко съпричастност, но това не променяше нищо.