― Не съм. Но ние се споразумяхме, че може и да имам някой ден, ако така реша.
― И сега си решила, че няма да имаш?
― Не се тревожи. Вече знаеш, че не съм като майка ти, която те измъчва с ревнивите си въпроси и възмущение.
Той подреди реакциите си. Първо: момчешка радост, че ще я притежава вечно. Второ: облекчение, че е проумяла заплахата, че бракът им може да бъде отровен от ревност и обида. И накрая, над всичко доминираше необяснимото раздразнение, че въобще си е позволила да допусне възможността да има любовници.
― Струва ми се, че човек не може толкова отрано да взема подобни решения за бъдещето – рече той. – След десет години може да решиш, че...
― Не, няма! – Тя го погледна право в очите. – Няма да го направя.
Себастиан със сигурност не искаше да спори с нея. Щом беше решила да му бъде вярна съпруга, нямаше интерес да я убеждава в обратното. Обаче...
― Защо!? Защото казах, че ще ги убия ли?
Тя се засмя.
― Разбира се, че не. Знам, че всъщност няма да ги убиеш.
Отново нямаше интерес да й обяснява, че може и да го направи. Всъщност с това свое решение тя най-вероятно му спести един-два дуела. В този случай той нищо не губеше. Но все пак...
― Какво имаше предвид, като каза, че вече знам, че не си като майка ми, когато става въпрос за ревност и възмущение?
― Не е ли очевидно? Досега не съм показвала подобни чувства, нали?
― Не. Но... – Според него тя би трябвало да знае, че няма причина да ревнува, нито да се възмущава. Думите й обаче прозвучаха така, сякаш имаше.
Изведнъж Себастиан откри, че балансира над истинска бездна. Можеше да й каже, че няма причина да ревнува. Или да бъде благодарен, че съпругата му още в началото на брака им бе осъзнала склонността на мъжете към изневери.
Здравият разум му казваше, че в интерес на мира и хармонията в бъдеще не бива да обсъжда този въпрос. Определено.
Но нещо отново зачовърка ума му.
― Защо, по дяволите, мислиш, че си имала причина да ме ревнуваш? Не съм те пренебрегвал. По дяволите, жено! Не съм спал както трябва повече от месец!
Тя притихна, сетне седна в леглото и се втренчи в него.
― Изумена съм. Събирах кураж да ти кажа, че съм решила да ти бъда вярна, а ти ми се сърдиш.
― Не ти се сърдя!
― Така прозвуча. Не разбирам защо трябва да се сърдиш. Моето решение всъщност няма нищо общо с теб.
― Разбира се, че има. Ти смяташ да ми бъдеш вярна, нали?
― Да не би да предпочиташ обратното?
― Разбира се, че не. Само искам да знам защо мислиш, че аз вече съм ти изневерил.
― А защо да не мисля? Един развратник не спира да бъде такъв, след като се ожени по задължение. Много хора твърдят, че той няма да спре да бъде такъв, без значение дали е женен. Когато онази нощ не се върна до сутринта и не каза къде си бил, аз не те питах. Но не мога да не си правя изводи и заключения. Не съм чак толкова невинна, че да не знам как протичат бракове като нашия.
Той я придърпа към себе си и се надвеси над нея, за да вижда лицето й.
― Направила си грешни заключения. Не съм бил с друга жена от много време. Месеци. – Не чак толкова много, но поне от деня, в който се срещнаха. Обаче нямаше нужда да обяснява толкова подробно всичко.
― Наистина ли? – попита с изненада, учудване и недоверие тя. Той също долови колебанието й, сякаш за нея отговорът означаваше много.
― Наистина. Колкото до това как се развиват бракове като нашия... – Част от него настояваше да спре да говори, преди да е казал нещо, за което после щеше да съжалява. Но той пренебрегна предупреждението на вътрешния си глас и продължи: – Защо ми каза, че всъщност ще разчупиш традицията в подобни бракове?
― Исках да знаеш.
― Но защо? Ако не е, за да получиш в замяна същото от мен, тогава защо искаш аз да знам?
Тя се вгледа в него.
― За мен беше важно да ти го кажа. За да знаеш и да си сигурен в мен, ако изобщо това би имало значение, когато се чудиш по този въпрос.
Ако би имало значение, когато се чудиш. Това моментално измете глупавото му възмущение. Как можеше тази жена да мисли нещо толкова тъжно?
Всъщност тя бе много практична, не очакваше нищо от този съюз, освен клаузите в брачното споразумение и правото му да прави каквото иска. Нейното „ако“ обаче продължи да виси във въздуха. Щом за него няма значение дали тя има любовници, значи и самата тя няма значение. Фактът, че тя приемаше това за даденост, го засегна дълбоко.
― За мен би имало голямо значение, ако някога се чудя по този въпрос, така че ти ми направи подарък, като сподели решението си – отвърна той. Тя наистина имаше право да го знае.
В края на краищата той беше ревнив. Беше истински задник, ревнива мъжка горила заради нея. Целуна я и усети леко соления вкус по бузата й.