― За теб важно ли е, когато се чудиш?
Тя кимна, но не продума.
Целуни я, достави й удоволствие и замълчи, сантиментален глупак такъв. Знаеше, че трябва да сложи край на този разговор, но мисълта, че тя се чуди дали той има любовници, продължаваше да го човърка и измъчва.
Брачните клетви, които си бяха разменили, бяха свързани точно с този въпрос, но те обикновено не се спазваха от никого.
― Изглежда справедливо да си разменим подаръци, нали? Така че, аз също няма да имам любовници.
Тя едва не подскочи от изненада. Всъщност бе толкова изумена, че Себастиан почти се разсмя. Но нещо в очите й го трогна и докосна дълбоко и той никога нямаше да забрави изражението й в този миг.
― Ще бъде много хубаво повече да не си задавам този въпрос – рече Одриана. – Обаче, ако някой ден...
Той докосна устните й, за да я накара да замълчи. Не искаше да го освободи от това обещание, преди дори да е открил дали ще може да го изпълни.
― Ако някой ден един от нас съжали за своя избор, тогава ще говорим, Одриана. Опитай се да го запомниш, за да си спомниш, когато има значение.
И защо има значение.
Беше съвсем рано, когато седна в каретата. Въпреки че денят й беше абсолютно запълнен, не можеше да не направи това посещение. За щастие не бе необходимо една жена да бъде прекалено точна и конкретна относно часа на посещение, когато отива да навести собствената си майка.
Майка й се зарадва да я види. Когато влязоха в дневната, Одриана веднага забеляза новия килим и се зачуди дали Себастиан все още плаща сметките.
Майка й бе безкрайно словоохотлива по отношение на подновените приятелства и преоткритите роднини. Готовността й да остави миналото зад гърба си ободри и същевременно натъжи Одриана.
След срещата с Домино стоическата реакция на майка й относно позора на баща й придоби друг смисъл и значение, както и много други моменти в спомените й за онова ужасно време.
― Сара има нов кавалер за танци и визити – похвали се майка й. В очите й блестяха искри на радост и задоволство. – Джентълмен.
― Това е чудесно, мамо. В Лондон ли живее?
― Очевидно е, нали? Въпреки че има имот в Йоркшир. Професията му изисква да живее тук. Той е адвокат.
― Наистина впечатляващо.
― Обещах му да получи покана от лорд Себастиан. Знам, че няма да имаш нищо против.
― Разбира се, че не.
Майка й не беше глупава. Тя долови примирението в гласа й и най-вероятно забеляза и възмущението й, че е използвана, въпреки че Одриана се опита да го прикрие.
― Имам големи надежди. – Майка й сведе очи и заговори извинително, като просител, който е престъпил линията, обграждаща кралицата. – Може би повече от необходимото. Бихме могли да го отложим, ако ти така искаш, докато намеренията му станат по-ясни.
― Не, не е необходимо. Ще уредя представянето му, когато пожелаете. Ще се радвам да го сторя за Сара. – Беше малко вероятно намеренията на този адвокат да станат по-ясни без нейната полезна намеса. Нали всъщност затова се омъжи за Себастиан? Не биваше да позволява новите й сърдечни открития да затъмнят това.
Точно тези открития я бяха довели тук. Те и новата й несигурност относно баща й, както и емоционалното объркване по отношение на Себастиан, което не изчезваше, с изключение на случаите, когато страстта го затъмняваше за кратко. Тя погледна милото лице на майка си, обрамчено така красиво от бялото дантелено боне, и събра кураж да подхване тема, която никога не бяха дискутирали.
― Напоследък мисля за татко – каза тя. – И за онези обвинения... във връзка с неговата небрежност.
Майка й не каза нищо, но я обзе някаква странна неподвижност. Погледът й остана сведен надолу, както толкова често през последните месеци в присъствието на съпруга й.
― Мислиш ли, че е виновен по някакъв начин, мамо? Никога не си го показвала, знам, но вниманието така или иначе падна върху него по известни причини. Той е бил човекът, който е видял всички доклади за качеството на барута. Той е дал разрешенията да бъде доставен на фронта. Ти го защитаваше, знам, но...
Майка й въздъхна дълбоко, сякаш някаква тежест, която напоследък я бе напуснала, я затисна отново. Вдигна поглед, но очите й не бяха очи на майка. Погледът й беше много по-откровен.
― Той се тревожеше. Можех да видя как този скандал оказва отрицателното си въздействие върху него. Той се срина пред очите ми – каза тя. – През цялото време страдаше от периоди на меланхолия. Криеше го от теб и Сара, но от мен не можеше да го скрие. Войната му причини всичко това. Обзе го такова настроение, което не се промени и не изчезна. Престана да говори с мен и всичко се дължеше на мрака, който се спусна над него.