Вратата на парника бе отворена и Лизи излезе оттам с табла в ръце. Отиде до сандъчето за разсад на слънце, отвори го и го сложи на земята, после постави таблата в него. Беше време зеленчуците да се аклиматизират, за да бъдат засадени в средата на май.
Сетне се присъедини към тях. Изглеждаше много красива с простото си лилаво боне и светлосиня рокля от муселин. От няколко седмици нямаше главоболие и изглеждаше здрава и много свежа.
Одриана огледа приятелките си. Маркизът се оказа точен в предсказанията си – няколко млади дами вече я бяха потърсили и новата среда започваше да я поглъща. Понякога се смееше, без да се пита дали е уместно.
Въпреки това никога вече нямаше да бъде същото. И никакви нови приятелки нямаше да заменят тези.
Тя се наведе и отскубна един неканен стрък трева от лехата.
― Мисля, че се влюбих – каза го, облечено в думи, които едновременно я вълнуваха и плашеха. Можеше да го каже само на тези жени. Никога не би посмяла да сподели подобно откровение с друг.
Настъпилата тишина я обгърна и бе нарушавана само от чуруликането на птиците и от шума на сухите листа от миналата есен. Тя вдигна поглед и видя три чифта очи, вперени в нея.
― О, скъпа – промърмори Лизи. – Това сигурно не е много умно.
― Като се имат предвид необещаващите причини за този брак, ти вероятно си права. Но все пак се случи – отговори Одриана.
― Думата не е „умно“. По-скоро не е необходимо – допълни Дафни,
― Не е умно само ако очакваш в отговор любов – намеси се Силия. – Дори ако те боли, поне ще знаеш, че си жива. Така че аз се радвам за теб. Предлагам ти да захвърлиш предпазливостта и да се отдадеш изцяло и страстно на любовта, дори и да загубиш девет десети от сърцето си. Само не губи ума си и запази останалата една десета част за себе си. Прекрасно е, че го сподели с нас, но никога не му го казвай, защото той ще те превърне в своя робиня.
Одриана предпочиташе никога да не бе научавала истината за произхода на Силия. Неволно си помисли, че все едно чува как майка й, госпожа Нортроп, поучава дъщеря си за това какъв е животът. За нещастие, като жена, която обслужва съпрузите на други жени в ролята си на метреса, госпожа Нортроп най-вероятно притежаваше мъдрост по отношение на мъжете, каквато малко жени притежаваха.
― Чувствам се много стара – намеси се неочаквано и със смях Дафни. – Или много млада. Не съм съвсем сигурна. Както изглежда, аз съм единствената, която мисли, че е много хубаво да си влюбена, особено когато имаш отлична причина да не бъдеш. Това събужда оптимизма в мен.
Силия прегледа внимателно храстите до нея.
― Свършихме. Готови са да цъфнат. Хайде да влезем вътре.
Всички тръгнаха към къщата, сваляйки ръкавиците и престилките. Вътре свалиха ботушите и бонетата.
― Имам нова песен – обяви Одриана. – Донесох я и предлагам Силия да ни я изпее.
― Занесе ли я на господин Тротър? – попита Лизи.
― Не посмях. Той ще поиска да я публикува с моето име, а аз не мисля, че ще е много мъдро, като се има предвид бракът ми и нещастната известност на „Моята невярна любов“. Не искам да разпаля отново огъня на скандала.
― Той най-вероятно ще сложи някоя нова гравюра. Например как ти и лорд Себастиан правите любов в леглото – обади се Силия. – Дай ми я. Ще я изпея и всички ще си представим каква картинка би избрал.
Одриана извади нотния лист от чантичката си и й го подаде. Всички седнаха във всекидневната по чорапи, докато Силия разчете нотите на песента.
― Тази е най-добрата ти песен досега, така мисля – похвали я тя, докато очите й се движеха по нотите. – Илюстрацията трябва да бъде много нежна.
― Благодаря ти. И аз мисля, че се получи добре. Може би трябва да се казва „Моето сърце и душа“.
Силия я погледна над нотите с онзи поглед на възрастен, който понякога придобиваше. Сетне вдигна високо листа и започна да пее.
Този момент бе много специален за Одриана. Да чуе песента си, изпята от някой друг, а не само както звучеше в главата й. Тя я написа в деня, след като се срещнаха с Франс, или Домино, докато сърцето й все още бе подвластно на емоции, които бяха едновременно болезнени и прекрасни. В мелодията намери утеха и облекчение, и изрази с думи интимността, която изпитваше в прегръдките на Себастиан.
Дафни и Лизи слушаха в пълна тишина. Чистият ясен глас на Силия придаваше особена трогателност на думите и те звучаха далеч по-добре, отколкото Одриана очакваше.
След като отзвуча и последната нота, настъпи дълга тишина. Дафни се усмихна малко тъжно.