― Казах на Кени и Саймс, че на фронта е имало ужасен инцидент с някакъв барут, и ги попитах как е могло да се случи, след като той трябва да минава през всички необходими контроли и проверки. Поисках тяхната експертиза. В края на краищата те бяха собственици на мелница, която също произвеждаше барут. Двамата се заклеха, че това не е възможно. Но все пак се бе случило. – Той я погледна, а очите му бяха така напрегнати и дълбоки, като очите на брат му. – И тогава прозрях истината. Вече знаех, че барутът е от тяхната фабрика. Бе изписано на лицата им, звучеше в гласовете им, докато се преструваха, че не знаят. Никой от тях не е коварен по природа, нито особено добър и ловък в лъжите. Бях убеден, че армията е купила боеприпаси от двама глупци, които са направили нещо, без да знаят, заради което са загинали добри и невинни хора. Също така знаех, че никога няма да си простя.
И така, той беше приел своя затвор, вследствие на осакатяването си, като правосъдие. Тя си представи как през всички изминали години е чакал истината да излезе наяве, надявайки се, че брат му ще научи всичко, и в същото време страхувайки се от този ден.
Какво беше казал Себастиан? Правя го заради него. И го беше направил, но не бе предполагал какво ще открие.
― Кажи на Себастиан какво съм ти признал, когато разбереш, че е решил да продължи напред – каза Морган. – Не искам да ме пита. Той заслужава повече от това да разпитва собствения си брат за тези неща. Не знам как да го погледна в очите. Вероятно ще сложа край на това като страхливец, както го започнах.
― Не! Ти не си страхливец! Престъплението не е твое. Бил си подлъган и измамен от двамата си най-добри приятели.
― Би трябвало да се досетя, че не са чак толкова добри. Кени и Саймс инвестират в някаква мелница за барут? Моят умен брат би бил силно скептичен, какъвто трябваше да бъда и аз. Трябваше да настоявам и да науча кой е човекът, който им е предложил това. Трябваше да кажа на Себастиан къде да търси, когато започна разследването си, вместо да се страхувам, че онова, което бе останало от достойнството и високото ми положение, било то и малко, ще бъде погълнато от позора.
― Но не си го спрял. Ти го окуражаваше. В противен случай той нямаше да бъде така настоятелен.
― Мисля, че убийците също тайно се надяват да бъдат хванати, така че страхът им от разкритията да свърши. Това важи за съмненията и противоречията на душата. Аз изучих прекалено добре моята. – Той вдигна ръката й и я целуна. – Съжалявам, че името на баща ти беше замесено, Одриана. Когато това стана, ги попитах дали го познават като човек, който може да бъде купен. И двамата казаха „не“ и съм сигурен, че говореха истината.
― Баща ми е слагал подписа си под последното одобрение, преди барутът да бъде изпратен на фронта. Ако докладите за лошия барут са пристигали от някой склад, той би трябвало да ги е видял. Иска ми се да вярвам, че ти можеш да бъдеш сигурен в мнението на приятелите си относно неговата честност, но подозрението така или иначе остава.
Той поклати глава.
― Който и да е техният човек в Комисията, не е бил баща ти. Това вероятно беше най-лошата част – да видя как още един добър човек страда заради моята слабост. Никога не съм мислил, че ще се самоубие. Кени и Саймс вероятно също не са го очаквали. Ето как трима идиоти и страхливци разбиха твоето семейство.
Тя не смееше да му повярва. Той лъжеше, за да направи добро на друг човек. Защото вече нямаше какво да губи. И все пак сърцето й бе изпълнено с надежда и обич, защото го каза, дори и да не беше истина.
Морган пусна ръката й. Извади носната си кърпа и избърса лицето си.
― Католиците казват, че изповедта била полезна за душата. Вероятно са прави.
Сетне извика доктор Фенуд и му нареди да доведе лакеите.
Тази нощ освен с удоволствие тя дари Себастиан с толкова много любов, колкото можеше. Позволяваше на обичта си да гори във всяка целувка, която оставяше по тялото му, докато неговите ласки изгаряха душата й. Накрая го пое в себе си, погълна го дълбоко, задържа го плътно и се остави на ритъма, който им позволи да свършат заедно.
Одриана се отпусна върху него. Сърцето й преливаше от емоции. Един спомен изплува в ума й. Не беше много отдавна, когато искаше да го накара да признае, че греши относно баща й. Когато го обвиняваше за своята болка. Сетне се появи още един спомен – за неговата сладка нежност и загриженост, когато тя осъзна, че може би греши по отношение невинността на баща си.
Остана в прегръдката му, притисната към тялото му, но обърна главата си така, че устата й да е до ухото му.