― Нямаше да е същото.
― Ти си голям чаровник, любов моя. Аз обаче съм далеч от мисълта да обезкуражавам твоето ласкателство.
Той се усмихна с омайната си усмивка. Сетне стана сериозен.
― Онази нощ ти ме обърка и очарова силно. За мен беше... неочаквано. Докато чакахме мировия съдия, ми се стори, че ако те отведат, тази целувка наистина ще остане завинаги в мен, така както го описват поетите.
Това вече не беше ласкателство. Тонът му го потвърждаваше. Одриана не се засмя, нито се опита да омаловажи признанието.
― Аз напълно забравих за себе си в тази целувка – призна тя. – След това ми беше много трудно да те мразя.
― Колкото и да се опитваше?
― Да – засмя се тя.
― Е, поне никога не съм ти бил скучен.
Тя обви ръце около врата му.
― Никога. А сега те обичам толкова много, че не мога да се сдържа. Целуни ме, за да освободя част от тази любов, преди да се пръсна.
Той я целуна и това бе целувка, за която поетите пишат. Целувка, която не може да бъде забравена.
Край
Маделин Хънтър Пленителна в червено
Най-редките цветя – книга 1
Американска. Първо издание
Превод: Татяна Виронова
Редактор: Боряна Даракчиева
Техн. редактор: Никола Христов
Художествено оформление: Огнян Илиев
Издателство „Калпазанов” – София (2017)
ISBN: 978-954-17-0314-4
Обработка: bonbon4e