След като легна, веднага почувства облекчение в рамото и ръката. Или може би близостта на жената до него го разсейваше и отвличаше вниманието му от болката. Както повечето мъже, а може би дори повече от тях, и той бе подвластен на женските прелести и склонен към прелъстяване. Когато признаците на възбуда и този път се размърдаха в него само заради звука от лекото й дишане, той се усмихна печално.
По дяволите! Лежеше тук, с палто и ботуши, във възможно най-непорочната позиция, каквато човек може да създаде в подобна бедствена ситуация, а тялото му го измъчваше и го караше да си представя разни еротични възможности.
А още по-лошото бе, че въпреки пълната й неподвижност, той беше сигурен, че тя не спи. Всяка жена, която е така непохватна и невинна в целувките като тази, не би намерила покой, ако е в една стая с мъж, от когото я делят само парче плат и няколко сантиметра разстояние.
Но същата тази непохватност подсказваше, че всякакви надежди за интимност от негова страна са безсмислени. Освен това почти не можеше да движи едната си ръка.
Той се насили да не мисли за преградата и жената, която лежеше зад нея и допринасяше за затоплянето на леглото. Вгледа се в слабия огън над върховете на ботушите си, докато пленителната топлина в кръвта му не угасна.
Когато възбудата премина, ръката отново напомни за себе си и започна да тупти като дяволски барабан. Той насочи мислите си към събитията, които така бързо и категорично превърнаха нощта в катастрофа.
Възхищаваше се на смелостта на госпожица Келмслий да дойде сама чак тук, за да се срещне с Домино, но беше обзет и от голяма доза раздразнение, докато прехвърляше събитията от вечерта в ума си. Ако си бе останала в Лондон, както би сторила всяка друга жена, той може би щеше да осъществи плана си и да научи истината за конспирацията, свързана с негодните боеприпаси. Щеше да е хубаво да предостави на брат си някакво решение по този въпрос. А сега беше с празни ръце.
Така и не загуби усещането за присъствието й до него. Тя най-вероятно също не бе забравила, че той е там, защото напрежението им изпълваше стаята. Не можеше да не го почувства или да не осъзнае как то засилва неочакваната интимност, която събитията от тази нощ бяха създали между тях. Нито можеше да прогони от мислите си онези две откраднати целувки. Присъствието й продължаваше да ги връща в ума му и това причиняваше постоянно неудобство на тялото му.
Когато започна да флиртува с нея, предположи, че тя има опит в любовните игрички. И сгреши, както с повечето си предположения тази вечер.
Нейната изненада и смайване го очароваха. Привлякоха го. Очевидно невинността можеше да бъде много изкусителна. Целувките го омагьосаха и той дълго нямаше да ги забрави. Тя го разсея толкова силно, че истинският Домино сигурно бе стоял доста време в стаята, преди те да осъзнаят, че не са сами.
Себастиан опита да си спомни нещо за неканения посетител, но всичко се сливаше. Зърна само някаква шапка, тъмна на цвят, нахлупена ниско над очите и с широка периферия. Имаше смътен спомен, но не беше съвсем сигурен, че мъжът, който си купуваше ейл, докато той говореше с ханджията, носеше подобна. Ако е бил Домино, сигурно бе чул как ханджията го упъти към стаята и не му се бе наложило да пита за нея.
Недоволството му от намесата на жената се опитваше да надделее, но така и не успя през часовете, в които очакваха новия ден. До голяма степен виновни за това бяха целувките. Той разбираше и желанието й да изчисти името на баща си. Разбираше синовната й обич и саможертвата, до която тя водеше. Трябваше да признае, че безразсъдната й постъпка говори добре за нея, дори да се окажеше, че е била напразна. Хорейшо Келмслий нямаше син, който да се бори за името му, затова с тази задача се бе заела дъщерята.
Замисли се за семейството на Келмслий и за всичко, което научи тази нощ за Одриана. Беше наблюдавал отдалеч, когато Келмслий беше погребан на неосветена земя, защото бе самоубиец. Около гроба му имаше малко хора. Когато един човек е публично опозорен, той няма много приятели.
Видя вдовицата с черния воал. И двете й дъщери. Едната се беше сгушила до майка си, а другата стоеше малко по-встрани, сякаш в израз на някаква емоционална изолация. Той беше много далеч от тях и не успя да забележи нищо друго, освен че са тъмнокоси.
Тогава бе отишъл, за да шпионира, защото се надяваше, че другите конспиратори може да се появят като приятели или близки, и вниманието му бе привлечено главно от неколцината мъже около гроба, а не от жените.