― И аз имам същото намерение. Казах на съдържателя, казвам и на вас, че в стаята нахлу непознат мъж, който ме рани по време на борбата ни и веднага избяга.
― Можете ли да го опишете или идентифицирате?
― Не го разгледах добре. Всичко стана много бързо. Вероятно е мислел, че тук има само багаж и обитателите вечерят долу. Изглеждаше толкова изненадан да ме види, колкото бях и аз от неговото нахлуване. Обаче носеше особена шапка. Кафява, струва ми се, но не модерна. – Той даде подробно описание.
Сър Едуин обмисли информацията, сетне хвърли един проницателен поглед към Одриана и отиде замислен до прозореца. Светлината се бе променила от тъмносиво към сребристо и сякаш изтри концентрацията от лицето му.
Себастиан се присъедини към него. Докато гледаше навън, сър Едуин произнесе тихо:
― Това дъщерята на Хорейшо Келмслий ли е, сър? Няма човек в Англия, който да не познава това име. Присъствието й тук, естествено, повдига някои въпроси.
― Много добре ви разбирам. Така че, моля, задайте вашите въпроси и аз ще ви отговоря като джентълмен, но до степента, която един джентълмен може да си позволи.
― Да не искате да кажете, че има въпроси, на които един джентълмен не може да отговори?
Себастиан остави мълчанието да отговори вместо него. И прати репутацията на Одриана по дяволите.
― Длъжен съм да ви съобщя, че според съдържателя госпожица Келмслий е стреляла и ви е ранила, сър.
― Съдържателят не беше тук и не видя какво се случи, така че не може да говори или да дава показания. Имате думата ми! Тук имаше трети човек, както вече казах. Ако искате, ще се закълна, че тя е невинна. Ако е необходимо, ще дойда на заседанието в съда и ще се закълна и там, но предпочитам да й спестя лошата слава и печалната известност, като я защитя от подобно неоснователно обвинение.
Лицето на сър Едуин почервеня. Да изиска подобно нещо от джентълмен, който му е дал честната си дума, би било скандално. Беше поразен, че Себастиан си позволи дори да намекне за това. Все пак хвърли през рамо един бърз поглед към Одриана.
― Трябва да признаете, че присъствието й тук е странно, като се има предвид вашата роля в разследването на баща й. Не съм очаквал вие двамата да имате подобно... хм, как да кажа... продължително познанство.
― Тази странност не влиза във вашите задължения, нали?
― Така е сър, прав сте. Ако тук е имало неканен посетител, дамата няма нищо общо. Ще се опитам да не замесвам името й, но ако не съм в състояние... Вероятно бих могъл да кажа, че според мен е била тук, за да събере повече информация относно дейността на баща си? Това би могло да възпре някои хора да решат, че за присъствието й има други причини.
― Кажете каквото решите, сър, а другите нека си мислят каквото щат, но истината е, че тя не е стреляла с пистолета.
Сър Едуин кимна в знак на съгласие.
― Мисля, че всичко се изясни, сър.
Себастиан погледна джобния си часовник.
― Сър Едуин, първият дилижанс тръгва след петнайсет минути. Госпожица Келмслий иска да се върне в Лондон. Ще ви помоля да я придружите и да се убедите, че е в безопасност, така че разни вулгарни и любопитни хора да не й досаждат с въпросите си.
Сър Едуин се изпъна като струна.
― Разбира се. Очаквам, че в скоро време ще има достатъчно такива въпроси. Ще е добре да й спестим най-лошото поне тази сутрин.
В очите му проблесна нещо различно. Нещо критично към джентълмена, който стоеше пред него и който винаги щеше да бъде пощаден от най-грозните клюки, докато госпожица Келмслий щеше да плати висока цена и да поеме всички негативи, произтичащи от тази случка.
Себастиан пренебрегна неизречената критика. Така или иначе никой нямаше да повярва, че срещата им е била резултат от едно перверзно хрумване на съдбата. Важното сега бе, че сър Едуин нямаше да задържи Одриана до поредната тримесечна сесия на съда*, където най-вероятно щяха да я обвинят в опит за убийство на брата на един маркиз.
[*В Англия, Уелс и Северна Ирландия съдът за граждански и криминални престъпления обикновено се е провеждал на три месеца в графствата и общините. Тази практика е отменена чак през 1972 г. от Кралския съд. – Бел. прев.]
Той се приближи до нея.
― Госпожице Келмслий, сър Едуин приключи с разследването и е доволен. Той ще ви придружи до каретата.
Тя вдигна поглед от скута си и стоическото й изражение, което досега не издаваше никакви чувства, се смени с облекчение. Зелените й очи излъчваха тревогата, която беше крила. „Значи съм свободна?“, произнесе беззвучно с устни.