― Хайде да си вървим – настоя Силия.
Точно в този момент от хотела излезе един мъж. Външността му привлече вниманието на Одриана. Шапката му й напомни за шапката на Домино, защото беше с плоско дъно и мека периферия. Тя се втренчи съсредоточено в него, докато той вървеше по отсрещния тротоар.
― О, боже! – промърмори в този миг Силия. – Това вече е интересно съвпадение.
Одриана проследи погледа й и видя, че лорд Себастиан Съмърхейс язди към тях по улицата.
― Да си вървим! – Тя се завъртя и задърпа Силия в обратната посока.
― Не е учтиво да не го поздравим – настоя момичето. – Сигурна съм, че и той те видя.
― Не искам да говоря с него! По-добре побързай!
― Знаеш ли как си се изчервила, Одриана? – Силия едва преглътна смеха си. – Какво се случи, когато той ни посети? Има ли и нещо друго, освен онова, което ни разказа?
― Нищо не се е случило – сопна се Одриана. – Той беше груб и аз...
― Госпожице Келмслий? Ами да, това сте вие. Палтото ви ми се видя познато. – Гласът прозвуча съвсем наблизо и Одриана спря.
Обърна се и видя висококачествени кожени ботуши в стремената на много едър черен кон. Вдигна поглед към лицето на мъжа, който я гледаше отгоре. Лорд Себастиан бе свалил шапката си за поздрав и седеше на коня като завоевател, който оглежда трофеите си от войната.
― Лорд Себастиан? Каква неочаквана среща! – Одриана бе възнамерявала никога повече да не го види. Усети, че се изчервява, когато спомените за ласките му в градината нахлуха в главата й. Тя представи Силия.
― На разходка ли сте в града, или по работа? – попита той.
― По малко и от двете.
Той се огледа и погледът му спря на хотела.
― Интересно, че разходката ви включва тази улица. Да не би случайно да се надявате да съберете сведения за нашия приятел в хотела?
― Защо трябва да го правя?
― В този хотел отсядат много чуждестранни търговци. Вие ми казахте, че смятате да откриете подобни места, за да го намерите. Сигурна ли сте, че не сте тук по тази причина?
― Категорично не.
Той скочи от коня.
― Аз пък съм дошъл точно за това.
― Откраднали сте моята идея?
― Защото е идея, която ще бъде осъществена по-добре от мъж. Очарован съм, че сте научили урока си и вече не правите безразсъдни и глупави неща. Ако сте тук на разузнаване, може би ще трябва да ви накажа за това, че не сте се подчинили. – Той направи нисък поклон и поведе коня си към хотела.
Силия го гледаше как се отдалечава.
― Той говори с теб твърде дръзко. Дафни знае ли?
Одриана тръгна след лорд Съмърхейс, без да отговори на въпроса й.
― Хей, какво правиш? – извика Силия.
― Смятам да разбера какво ще направи.
Себастиан я забеляза, докато връзваше юздите на коня си на един стълб, и се усмихна с онази проклета усмивка.
Одриана се престори, че не забелязва, а Силия доби възхитено изражение.
― Ако смятате да стоите тук и да наблюдавате кой влиза и излиза, ще стоя с вас – заяви Одриана. – В края на краищата аз го видях най-добре.
― Само защото аз бях разсеян и зает с друго. – Топлината в очите му настояваше тя да си спомни как, защо и с какво е бил разсеян. – Всъщност имам намерение да говоря със собственика и прислугата, за да науча дали някой, който отговаря на вашето описание, е отседнал тук.
― И аз бих могла да го направя.
― Да, но никога няма да получите отговор. А аз ще получа.
Той влезе в хотела и Одриана го последва, дърпайки Силия със себе си. Лорд Себастиан спря на вратата.
― Ще ви кажа какво съм научил.
― Искам да го чуя със собствените си уши.
― Давам ви думата си, че няма да скрия нищо от вас.
― Вашите убеждения не съвпадат с моите. Целите ни се различават коренно.
― Това не е вярно. Аз търся истината.
― Не, вие искате да докажете, че сте прав. Мисля, че ще чуете онова, което искате да чуете, затова трябва да вярвам само на собствените си уши, за да науча истината.
Не особено доволен, той задържа вратата отворена пред тях, за да влязат в хотела.
Мисията може би нямаше да е толкова успешна за кой да е мъж, но стана ясно, че точно този мъж ще постигне резултати. Картичката му предизвика суетня и вълнение сред прислугата на хотела.
― Казвате червенокос – замисли се съдържателят на хотела, след като чу неясното описание на човека, когото търсеха. – Господин Ван Алст няма червена коса, но пък носи шапка като тази, която описахте. Много грозно нещо, ако питате мен. Той току-що напусна сградата, инак щях да намеря причина да го заговоря, за да успеете да го разгледате по-добре.
― Той не е мъжът, когото търсим, сигурна съм – намеси се Одриана. – Бихте ли ни казали от коя страна е господин Ван Алст?