[* Апели Хаус, известен като номер едно в Лондон – резиденцията на херцозите Уелингтън (лорд Уелингтън е победител в битката при Ватерло 1815 г), е единствената сграда на терена на Хайд Парк, сега паметник на културата. – Бел. прев.]
Вратата най-накрая се отвори и на прага се появи Касълфорд, само по риза и панталони. Кестенявата му коса падаше в безпорядък на челото му. Очевидно забавленията зад вратата го бяха разсеяли, докато бе подготвял тоалета си.
― Съмърхейс, добре че си тук. Извинявам се за закъснението, но...
― Касълфооорд? – изгука нежен женски глас.
Херцогът погледна назад към спалнята. От мястото си Себастиан също можеше да види вътрешността й. Една съвсем гола тъмнокоса жена се бе излегнала на леглото и съблазнително го приканваше с пръст да се върне. Зад нея се изтягаше още една гола жена, но руса и по-дребна на ръст.
― Казах, че нямам повече време за игри – смъмри гостенките си Касълфорд. – Обличайте се и да ви няма.
Прелъстителката се нацупи, в очите й проблесна лукаво пламъче и тя нарочно се протегна така, че всичките й прелести да излязат наяве. Сетне се изправи на лакти и на колене и се обърна. Гърбът й хлътна надолу, а задникът щръкна нагоре в цинична еротична поза.
Касълфорд замръзна. Блондинката забеляза, че в стаята има и друг мъж, затова се изтъркаля така, че да повтори позата на приятелката си.
Касълфорд погледна към Себастиан.
― Нали нямаш нищо против да почакаш още малко?
― Не, изобщо.
Касълфорд му намигна и кимна към двата задника.
― Малката Кейти очевидно е замислила нещо като парти. Защо не се присъединиш към мен? Отново рамо до рамо, както някога.
Себастиан не бе имунизиран към женските хитрини и съблазнителните задници. В момента устата му бе пресъхнала от възбуда.
― Ще ти откажа. Но ти върви. Аз ще почакам.
Касълфорд се върна в спалнята и шляпна леко Кейти по задника.
― Той отказа. Какво да направя? Станал е истински светец.
Жената го погледна нацупено, а Касълфорд се наведе и я целуна.
― Не е честно, нали? Знаеш ли какво? Докато аз доставям удоволствие на Джени, ще се погрижа тя да прави същото за теб.
Себастиан стана, за да затвори вратата. Преди тя да се хлопне и да закрие гледката, видя как Кейти се настани над главата на Джени с широко отворени крака и наклонени под ъгъл бедра, за да предостави лесен достъп за устата и езика на приятелката си. Касълфорд се настани зад закръглените задни части на Джени и смъкна панталоните си.
― Аз не мисля така – отговори след дълга пауза Касълфорд. Разговорът мина, както бе планирал Себастиан, но сега, с това изявление, се извъртя в абсолютно противоположна посока.
Най-вероятно преситеното от удоволствия съзнание на Касълфорд беше причината да не разбира. Изглеждаше полузаспал и потънал в блажено задоволство.
В момента и настроението на Себастиан не беше добро. Беше се наслушал на повече женски стенания и викове, отколкото можеше да издържи който и да е мъж, освен ако не ги е причинил сам.
― Ако не ми сътрудничиш по този законопроект в Горната камара*, няма да мога да ти помогна за твоите интереси в Камарата на общините** – напомни му Себастиан.
[*Горна камара – Камарата на лордовете. – Бел. Прев.]
[**Долна камара – Камарата на общините. – Бел. прев.]
Касълфорд се излегна лениво в креслото, все още облечен само с риза и панталони, и сви небрежно рамене.
― Така или иначе не съм убеден, че ще си в състояние да ми помогнеш. Тогава защо да изразходвам политическото си влияние и капитал, за да получа твоята помощ?
Себастиан продължи:
― Знаеш какво е влиянието ми в Камарата на общините. Достатъчно често си бил от другата страна на това влияние, за да си наясно.
― Така е. Ти си силен глас и имаш дарбата да убеждаваш. Кой би очаквал от теб да притежаваш уменията на Макиавели? Освен това светът бързо забрави миналото ти. Но Камарата на общините ... еее, ти знаеш, че е съставена от мъже с ограничени умове, които са непостоянни в своята лоялност. Човек никога не знае какво може да ги накара да мислят по друг начин.
― И ти си готов да рискуваш, когато все още мога да наклоня везните в твоя полза?
― Питам се само дали ще можеш да осигуриш твоята част от сделката. Не съм сигурен, че още си на мода, след всичко, което чух. Възнамерявам да обмисля сделката, която ми предлагаш, за да реша кое ще ми донесе най-голяма облага.