Нямаше смисъл да спори повече и раздразнен заради загубеното време, Себастиан си тръгна към дома.
Икономът се появи в мига, в който той влезе в къщата.
― Сър, трябва да отидете при брат си веднага. Той има нужда от вас.
― Болен ли е? Извикахте ли лекар? – Страхът от лоши новини изпълзя от ъгълчето си в душата му.
― Не знам, сър. Майка ви е при него. Точно тя иска да ви види.
― Трябваше да изпратите някой да ме повика – измърмори Себастиан, докато се отдалечаваше.
Взе стъпалата по две наведнъж, отвори със замах вратата и огледа малката библиотека и салона. Когато се увери, че са празни, тръгна към спалнята, обзет от страх какво ще намери там.
Сцената го накара да спре на прага. Нямаше лекар. Нито Морган беше болен. Той седеше на стола си, завит с одеялото, което обикновено скриваше безжизнените му крака, и изглеждаше съвсем нормално.
На стол, издърпан съвсем близо до него, седеше майка му. Царствена както винаги, с бяла рокля, която подчертаваше тъмната коса и бледото й лице, тя бе олицетворение на страдалческия стоицизъм, който винаги се появяваше, когато бе с Морган.
Естер, маркиза Уитънбъри, извърна глава, за да погледне към вратата, и изви критично вежда.
― А! Ето го и него.
Тонът и казваше всичко. Много повече от думите. Ето го и него, голямото семейно разочарование. Своеволният, безполезния. Онзи, който толкова прилича на баща си по апетитите и греховете си. Онзи, който трябваше да бъде мъртвият или осакатеният, а не първородният й син.
Себастиан й кимна, но се обърна към Морган.
― Разбрах, че си ме търсил. Радвам се да видя, че си добре.
― Брат ти не се нуждае от теб само когато умира. Като маркиз той има авторитет в това семейство и в държавата.
― Разбира се. Какво искаш, Морган?
Брат му посочи вестника в скута си.
― Майка ни донесе това нещо. Надявам се, че можеш да обясниш. Тя казва, че има и други, не само в този вестник. Продавали се като топъл хляб.
Себастиан чакаше. Майка му стисна изящните си устни. Морган отвори вестника.
Илюстрацията на втора страница бе доста грубовата гравюра, направена набързо и несръчно оцветена. Картинката изобразяваше госпожица Келмслий, която изглеждаше млада, невинна, уязвима и уплашена, отстъпваща пред агресивното настъпление на Себастиан Съмърхейс, истинско олицетворение на злото. В камината зад тях гореше документ със заглавие „Инвентаризация на боеприпасите“.
― Лейди Дж. съобщи, че ще прекара една седмица в усамотение в своето имение в Съри, придружена само от най-близката си прислуга и един гост – поет, приеман с бурно одобрение в обществото. Надяваме се скоро да прочетем още една епична поема.
Лизи четеше клюките във вестника с равен и отегчен глас. Подпираше брадичката си с ръка, докато го държеше под лампата. Одриана се загледа разсеяно в елегантния й профил, очертан от светлината. Тъмната, сресана нагоре коса на Лизи бе събрана точно на темето й, а лампата подчертаваше сините й очи и много фините черти на лицето.
Лизи въздъхна и отгърна друга страница. Не й харесваше, когато Силия настояваше да четат тези вестници за забавление. Човек можеше да си помисли, че Лизи смята собственото си увлечение по светските клюки за смущаващо.
Тишината в библиотеката бе нарушавана единствено от нежния й глас. Дафни четеше книга до камината, а Силия кърпеше скъсани дрехи. Одриана върна вниманието си към празния лист хартия върху писалището, пред което седеше. Опита се да намери думи, с които да предупреди майка си за гравюрата върху нотите.
― Е. С. твърди, че е изхарчил повече от двеста паунда за чифт коне, които е откупил от лорд М. – продължи да чете Лизи. – Макар че всеобщото мнение е, че конете са от добра порода, слуховете говорят, че всъщност лорд М. ги предлага като част от сделка, свързана със значителен дълг.
Нямаше подходящ начин да напише това писмо. Одриана се чудеше какво и колко може да разкрие. Искаше й се да бъде по-малко от онова, което бе споделила с жените в тази стая, но дори и те не знаеха цялата истина. Не знаеха колко дълга бе нощта, която прекара с лорд Себастиан в онова легло в „Двата меча“.
Кой би си помислил, че милият господин Тротър ще бъде толкова алчен и с цел да повиши продажбата на нейната песен ще украси нотите със скандалните образи? За нещастие продажбите наистина се бяха увеличили драстично и господин Тротър остана глух за молбите й да върне украсата с цветята.
― Две момчета от Мидълсекс, близо до град Трилби, намериха останките от...