Въпреки че Одриана не я слушаше съвсем, начинът, по който Лизи неочаквано спря да чете, привлече вниманието й, както когато музикална пиеса свърши преди финалните акорди.
― Уморих се да чета – нацупи се Лизи и остави вестника встрани. – Буквите се мержелеят пред очите ми.
― Можеше поне да довършиш тази новина, а не да ни оставяш в недоумение – оплака се Силия. – След като с Одриана ти донесохме всички тези вестници и брошури чак от Лондон, като ги избрахме специално за теб, можеш поне да ни прочетеш най-интересните неща.
― Защо ти не ни позабавляваш малко, Силия? – намеси се Дафни. – Може да ни попееш. Одриана има нова песен и можеш да ни научиш да я пеем.
Силия изостави кърпенето, стана, приближи се до Лизи и грабна вестника.
― Преди това искам да разбера какво са намерили двете момчета. Две момчета от Мидълсекс, близо до град Трилби, намериха останките от плетена дамска чантичка в клоните на паднало дърво на брега на Темза. – Силия изсумтя. – Плетена дамска чантичка? Е, това не е много вълнуващо. Мислех, че ще бъде тяло. – Тя отново се зачете в статията.
― И какво още пише? – попита Дафни.
Силия се сепна и продължи:
― Според местния съдия тя е разпозната като собственост на изчезналата булка на лорд Хоксуел... О, това звучи, сякаш в тази история наистина има труп. Колко тъжно.
Дафни се върна към книгата си, а Силия отиде при Одриана и погледна писмото, което тя пишеше.
― Имаш толкова хубав почерк, възхищавам се на краснописа ти. Веднага се вижда, че е писано от дама.
Докато се възхищаваше на думите върху бялата хартия, тя премести вестника с клюките върху писалището и посочи.
― Това предвещава нещо лошо, нали? Тази чантичка и съдбата на изчезналото момиче? Разбирам защо Лизи не искаше да продължи, след като видя тази трагична история.
Пръстът й обаче не сочеше историята за чантичката. А друга, точно под нея.
Последните новини от Брайтън карат мнозина да се питат дали един знатен джентълмен, известен до неотдавна като див жребец, а напоследък претендиращ, че уж бил грохнал, отново е лудувал на пасбището. Самоличността на младата кобилка предполага съблазняване от най-лошия вид – свързано с изнудване и липса на морал.
Одриана гледаше втренчено думите. Въпреки неяснотата им бе сигурна, че става дума за лорд Себастиан и за нея. Но всичко това беше подла лъжа. Нямаше никаква принуда и определено нямаше лудории. Само нелепо недоразумение.
Погледна към Лизи, която я гледаше въпросително. Сетне обърна очи към Силия, неспособна да скрие удивлението си. На лицето й отново се бе появил онзи израз на зрялост. Нещата взимат лош обрат, казваше изражението й.
― Тъй като аз съм единствената, която не знае причините за всички тези многозначителни погледи, които си разменяте, може би някоя от вас ще сподели тайната и с мен – намеси се Дафни.
Одриана погледна през рамо. Братовчедка й бе затворила книгата и ги наблюдаваше.
― Трябва да й покажеш – рече Силия. – Така или иначе скоро ще разбере.
Не само Дафни щеше да разбере. Всички щяха да разберат.
Одриана се изправи и отиде до шкафа с книги. Извади книгата, в която бе скрила нотния лист, който донесе от магазина на господин Тротър. Подаде го мълчаливо на Дафни, а тя го разгърна и разгледа.
― Дайте ми и скандалния вестник – помоли, без да откъсва поглед от картинката.
Силия й подаде вестника. Лизи се присъедини и също го разгледа.
― Страхувам се, че си напълно компрометирана. – Нежното лице на Лизи излъчваше съчувствието на добър приятел въпреки прямото й изявление. – Скандалът ще бъде огромен, едва ли ще може да се потули.
― И какво от това? – попита Одриана. – Така или иначе вече съм компрометирана заради опетненото име на баща ми и от начина, по който Роджър ме изостави.
― Това е много по-лошо – намеси се Лизи. – Няма място за сравнение. Ще се отрази на сестра ти, на майка ти и на приятелите ти. Жените ще те избягват като прокажена, за да запазят добрата си репутация.
― Опасявам се, че е права – добави Силия. – Знаеш, че е така, нали, Одриана?
Щяха ли тези приятелки също да я отблъснат? Би могла да се справи с всичко, ако имаше защита и убежище в този дом и това семейство, но ако те я изоставеха и отхвърлеха... тогава...
― Така е, това е много по-лошо – съгласи се Дафни. – Но в същото време е много по-добре.
― Не съм съгласна с ужасната прогноза на Лизи – рече Одриана, въпреки че всъщност беше. Опитваше се да бъде смела, но стомахът й се свиваше на възел от ужасно притеснение. – Но не мога да разбера как така е по-добре, Дафни.