― Лорд Себастиан може и да не бъде засегнат, ако е осмиван и подиграван публично заради това тук – обясни Дафни, размахвайки нотния лист. – Обаче брат му и майка му ще бъдат. И за разлика от случая с баща ти и с Роджър, този път твоите страдания ще бъдат компенсирани. С позволението на майка ти, аз ще се погрижа за това.
― Бих предпочела да не го правиш.
Дафни се вгледа в нея. Сетне се изправи, все едно разговорът беше приключил, и върна книгата, която четеше, на мястото й върху махагоновия рафт.
― Тази нощ ще бъде много студено – отбеляза тя. – Лизи, моля те, отиди и се погрижи за саксиите. Силия, ще ти бъда благодарна, ако й помогнеш.
Двете момичета излязоха. Одриана гледаше втренчено огъня и се опитваше да си представи как ще живее след подобен скандал. Може би наистина щеше да е много голям, както предсказа Лизи.
Но можеше и да не бъде. Можеше да остане ограничен в рамките на Лондон. Може би щеше да запази своята неизвестност и да продължи скромния си живот тук, в провинцията. Колко хора минаваха покрай магазина на господин Тротър и същевременно бяха чели клюките във вестника? Когато човек се замислеше, всъщност картинката как жена прострелва мъж не бе абсурдна за нотен лист с песен, озаглавена „Моята невярна любов“. Всичко можеше да си остане тихо и спокойно, и...
― Одриана, опасявам се, че трябва да наруша собственото си правило. – Гласът на Дафни зад нея я накара да подскочи.
Братовчедка й заобиколи нейния стол и седна отново на своя. Наведе се напред и посегна, за да хване ръката й.
― Като моя роднина и като млада жена, все още несвикнала със своята независимост, ти не си просто гост тук. Майка ти се съгласи да живееш с мен, защото предполагаше, че ще бъдеш в безопасност.
― И аз съм в безопасност.
― Така е. Обаче тази илюстрация... Одриана, ще те помоля да ми разкажеш отново какво точно се случи в „Двата меча“. И този път те умолявам да не спестяваш половината от историята.
Себастиан прегледа внимателно купчината вестници върху писалището. Освен гравюрата, дадена му от Морган, прислугата донесе още пет други от града по негово нареждане. И в допълнение още една, която украсяваше нотния лист, отпечатан от господин Томас Тротър от Албърмарл Стрийт.
Музиката и думите на песента бяха написани не от кого да е, а от самата госпожица Келмслий. „Моята невярна любов“. Себастиан затананика мелодията наум, докато четеше текста. Оказа се прочувствена песен, родена от осезаемата болка в едно ранено сърце. Изглежда, госпожица Келмслий е била дълбоко разочарована и е изляла мъката си в тази тъжна малка песен.
Сетне насочи вниманието си към съобщенията във вестниците от миналата седмица. Името му не бе споменато в нито един от тях, но всеки, който бе запознат със събитията в „Двата меча“ – а това според него бе цялото общество, – нямаше да се затрудни да проследи нишката на хипотезите и предположенията. Очевидно скандалът щеше да бъде гнусен, при това много, много гнусен.
Да бъде обвинен в прелъстяване на госпожица Келмслий, когато не го беше направил, не бе изненада. Той самият бе загатнал на сър Едуин, че е имал среща с нея, защото са любовници. Светът знаеше, че не е светец, така че не можеше да очаква хората да приемат поднесената информация по друг начин.
Обаче тази гравюра и статиите във вестниците не внушаваха просто любовна връзка. Обвинението бе, че се е възползвал от ролята си в разследването на баща й, за да я примами в леглото си. Вероятно някои хора бяха предположили, че е открил повече факти за доставката на негоден барут, отколкото бе обявил публично, но е скрил доказателствата в замяна на ласките и благоразположението на госпожица Келмслий.
Това вече го превръщаше в подлец и мошеник от най-долен вид. Беше описан не само като мъж, който най-брутално и цинично е преследвал плячката си, но и като човек, който би загърбил и пожертвал задълженията, продиктувани от поста му, а също и святата истина, в замяна на нечестно спечелени ласки и удоволствие.
Себастиан забеляза, че самата госпожица Келмслий, чието своеволие бе довело до всичко това, е третирана с много по-голяма симпатия във всички гравюри и пълни с намеци съобщения. На тях тя бе изобразена като сладка, невинна, изплашена, объркана, разтревожена, съпротивляваща се и жертва – дори и на онези, на които беше с пистолет в ръка.
Всичко това го разсея дотолкова, че когато стана десет часът, още не беше облечен. Въпреки това отиде при Морган без връхна дреха и без шалче.
Морган скри неодобрението си, от което Себастиан заключи, че то ври и кипи в него. Въпреки недъга и безпомощността си брат му беше облечен подобаващо за деня.