― Как е ръката ти?
― Все още вдървена и болезнена, но раната е чиста и заздравява.
Докато закусваха, не говориха много. Не бяха говорили от два дни, откакто Морган бе открил гравюрата във вестника.
― Нещата се влошиха – рече накрая Себастиан. – Върви към скандал. Това е неприятен обрат.
― Знам. Госпожа майка ни вчера ми изпрати още няколко гравюри.
― Колко деликатно от нейна страна.
― За нея общественото положение означава много. То е всичко, което има сега.
― Моите грижи са по-големи от страданията на майка ни заради няколко намека по време на разговорите й в обществото. Има промяна в начина, по който ме описват. Тя е едва забележима, но не може да бъде сбъркана. Влиянието ми е компрометирано, както и репутацията на госпожица Келмслий.
Всъщност реакцията не бе съвсем незабележима. Касълфорд най-неочаквано му отказа подкрепата и сътрудничеството си. В очите на някои от членовете на парламента, с които се бе срещнал, забеляза задоволство и радост. Още по-голям знак бе, че днес не го поканиха на важна среща, на която очакваше да присъства.
Морган обмисли думите му.
― Може би появата ти е била прекалено внезапна за някои, а издигането ти прекалено бързо за други. Винаги има хора, които негодуват, когато някой с качества и заслуги ги изпревари.
Качествата може би помагаха за издигането, но произходът и кръвта значеха много повече. Всички знаеха, че въпреки активността му в общината той всъщност замества брат си в парламента и е заел мястото му благодарение на наследствеността в рода Уитънбъри. Морган бе не само маркиз, той беше и жертвеният агнец на аристокрацията пред олтара на бога на войната, което придаваше още по-голяма тежест на влиянието на Себастиан. Той самият подозираше, че тази индиректна атака срещу него се дължи на други причини, а не на завист. Един мъж не може да бъде успешен в политиката и да няма врагове. В нея винаги има победители, което значи, че има и губещи.
Тъй като той самият обикновено беше от първите, без съмнение имаше хора, които търсеха да извлекат своето отмъщение чрез този скандал. Единственият въпрос бе дали в резултат накрая ще се окаже абсолютно безполезен? Нима, както подметна Касълфорд, вече бе станал „вчерашна супа“?
― Майка ни е объркана и смутена – продължи Морган. – Както вече отбеляза, истината е, че това ще й причини само няколко момента на объркване и нищо повече. Ти без съмнение можеш да се погрижиш за себе си и дори да се случи най-лошото, не се страхувам, че ще започнеш за пиеш. Единственият човек, който ще бъде наистина засегнат от всичко това, е госпожица Келмслий.
Той насочи вниманието си към улицата под прозореца, после се хвана за облегалките на стола и се попремести малко напред. Накрая посегна към каната с кафе и се зае да приключи със закуската си, докато думите му за госпожица Келмслий продължаваха да витаят във въздуха.
Морган бе малко скучен, но много честен човек. Прям, искрен и откровен, а също така благороден и почтен по онзи прост начин, по който се възпитават малките момчета, така че житейските нюанси често го смущаваха и объркваха. Всичко това го правеше напълно неспособен да манипулира разговора, който се опитваше да започне.
Не беше ясно как този добър и скромен човек, почти без пороци, се бе родил в това семейство. Не бе наследил тези качества от баща им, това беше съвсем сигурно. Себастиан беше синът, наследил в голяма степен нрава на баща им, за голямо раздразнение на майка им. Но Морган имаше много малко общо и с нея, както и с безмилостното й безразличие и равнодушие към чуждото страдание.
― Не съм го направил – каза Себастиан. – Не съм се възползвал от госпожица Келмслий при никакви обстоятелства, най-малкото при тези, подмятани от злостните слухове.
― Не мисля, че си.
― Знам, че не мислиш, дявол го взел!
Морган се намръщи неодобрително при острия тон на брат си.
― Без значение какво е станало, тя е жертва два пъти, нали? Веднъж заради грешките на баща си, а сега заради тези клюки.
― Всички престъпници имат семейства, които стават косвени жертви на техните деяния.
― Същото каза и майка ни. Аз не й отговорих, защото тя никога не ме слуша. На теб обаче ще кажа, че не ми харесва. Не ми харесва, че този престъпник, ако въобще е такъв, има семейство, което сега ще страда още повече, защото твоите врагове ще се възползват от това... недоразумение.
Морган погледна брат си в очите. Себастиан отвърна на погледа му и разговорът им продължи без думи. После двамата се върнаха към кафето и пощата.
― Ще извадя на бял свят истинската история за онова, което се случи в „Двата меча“ – каза накрая Себастиан, когато стана, за да си върви. – Това може би е най-доброто решение за всички ни.