― Аз поемам отговорност за скандала, госпожо Джойс. Но не и за онова, което се е случило преди нощта, в която срещнах госпожица Келмслий, без значение колко много вие или майка й искате да ги свържете.
― Тогава да ограничим разговора си само до нощта, в която сте се срещнали с братовчедка ми, и до последиците от нея.
― Разговорът, който искам да проведа, е само с госпожица Келмслий, макар да съм сигурен, че вие ще бъдете приятен събеседник във всяка друга дискусия.
― Братовчедка ми е прекалено невинна, за да знае как да води подобен разговор. Най-добре е някой роднина от мъжки пол да поеме това задължение, но след като такъв няма, аз съм длъжна...
― Аз съм тук, Дафни – прекъсна я Одриана. – Чувам всяка дума. Моля те, престани да говориш за мен, все едно не съм в стаята.
Дафни я погледна така, сякаш наистина беше забравила за присъствието й.
― Госпожо Джойс, мисля, че госпожица Келмслий ще се справи достатъчно добре и без вас – намеси се Себастиан. – Щом е могла да дойде съвсем сама до Брайтън, да се изправи срещу непознат мъж и да размаха пистолет, един кратък разговор с мен ще бъде нещо съвсем елементарно за нея. Не може да има никакво съмнение.
― Аз съм съгласна. Този разговор трябва да бъде между мен и лорд Себастиан – подкрепи го Одриана.
Протестът й изненада Дафни.
― Като се има предвид темата, това е доста непредпазливо – каза тя.
― Загубих излишната си тактичност и предпазливост преди няколко месеца, скъпа братовчедке. Научих, че независимите жени трябва да забравят подобни глезотии и привилегии.
Лорд Себастиан прехвърли вниманието си от Дафни по такъв начин, че да й покаже недвусмислено, че прекратява разговора с нея.
― Денят е хубав, госпожице Келмслий. Ще се разходим ли отново в градината?
Одриана бе решена никога вече да не остава насаме в градината с този мъж.
― Бих предпочела една разходка по алеята, ако нямате нищо против.
― Както желаете.
Тя взе сивото си палто и лилавия си шал от закачалките близо до библиотеката и се присъедини към него, докато той я чакаше до вратата. Дафни остана в салона, а мислите й бяха скрити зад маската на ведро спокойствие.
Утринната роса по тревата край алеята отдавна беше изсъхнала, топлото слънце намекваше, че предстои хубаво време, но свежият ветрец бе доста остър и Одриана се радваше, че взе шала си.
Лорд Себастиан вървеше до нея и ботушите му чупеха падналите на земята клонки. Изражението му беше сериозно и подсказваше, че не го е грижа за тази мисия и негодува, че учтивостта го задължава да предложи извинение, съчувствие и да поеме вината.
― Нещата взеха злощастен обрат – каза накрая той. – Скандалът се разраства. Аз се погрижих истината за раняването ми да излезе наяве, но както подозираха сър Едуин и съдържателят на странноприемницата, тя звучи неправдоподобно в сравнение с по-баналните обяснения.
― Видях някои подмятания и намеци за това във вестниците, така че съм запозната. Но ви благодаря, че дойдохте да ме предупредите.
― Съжалявам да го кажа, но историята е в устата на всички.
― Не е честно. Обаче животът често не е справедлив. Ще преживея и това, както и другите нещастия в живота ми, и съм сигурна, че вие също ще го направите.
― Прекалено сте сговорчива.
― Ако ставаше дума за обикновен компромис, едва ли щях да бъда такава. Но тъй като нашата ситуация е придружена от особени обстоятелства, мисля, че нормалните правила не са приложими в този случай.
― Светът не се интересува какво мислим ние с вас, госпожице Келмслий.
― Открих, че по един или друг начин аз също не се интересувам от това какво мисли светът. Така че с него сме квит.
― Много смело от ваша страна. И много глупаво.
Моралното й удовлетворение, че постъпва правилно, изчезна на мига. На негово място се надигна раздразнение. Тя току-що бе откачила този мъж от кукичката, а той я обиждаше.
― Би трябвало да се радвате, че съм глупава, сър, а не да мърморите. Дафни и майка ми замислиха план да измъкнат компенсация от вас. Ако не бяхме излезли на тази разходка и ако аз не бях настоявала да говорим насаме, мисля, че сега щяхте да бъдете значително по-беден.
― Госпожа Джойс щеше да преговаря без успех. Нямаше да платя нищо.
― Разбира се, че не. Вие не сте виновен. Защо трябва вие да плащате?
Подчертаването на думичката го накара да се усмихне язвително.
― О, аз ще платя, госпожице Келмслий. По един или друг начин сметката ще дойде. Обаче уговарянето на някаква сума за вас и вашето семейство е най-малката алтернатива.
― Значи постигнахме съгласие. С вас ще бъдем смели и ще заплатим каквото трябва пред съда на клюкарите, и толкова. Хайде, елате, да се върнем при братовчедка ми, да изясним всичко и да приключим.