Тя се обърна към къщата, но една здрава ръка я спря още след първата крачка.
― Вие ме разбрахте погрешно, госпожице Келмслий.
Тя погледна към облечената в ръкавица ръка, която така лесно и безцеремонно контролираше движението й. Споменът как бе направил същото в градината и докъде доведе това избухна в главата й. Осмели се да погледне крадешком лицето му и от начина, по който очите му светнаха за миг, й се стори, че вижда същия спомен и в тях.
Той я пусна, но позата му, която блокираше алеята, говореше ясно, че все още няма да се върнат при Дафни.
― Преди пет години, дори преди две, щях да се съглася с вас и да направя каквото казахте – започна той. – Или онова, което иска братовчедка ви. Днес не мога да се съглася. Бях лично оскърбен и честта ми бе жестоко атакувана. – Той извади лист хартия от джоба си. – Ето това имам предвид.
Тя го разгъна. Беше груба, несръчна и цинична гравюра. Една жена, която приличаше бегло на нея, седеше на леглото, облечена доста неглиже, с една разголена гърда, и се съпротивляваше на прегръдката на мъж, който много приличаше на лорд Себастиан. Зад прозореца се виждаше табела „Двата меча“. Под нея, смътно различими на лунната светлина, се забелязваха полузаровени бурета с барут.
Одриана не можеше да откъсне очи от голата гръд.
― Това е шокиращо! Господин Тротър беше сложил една картинка върху нотите на песента, но тя нямаше нищо общо с това.
― Господин Тротър е най-малкото зло. Работата е там, че печатниците се съревновават за читатели и много по-лоши илюстрации от тази могат да бъдат купени за дребни монети.
Тя му върна гравюрата.
― Може би все пак трябва да поискам компенсация от вас, ако ще ме изобразяват в подобна скандална поза.
― Това няма да реши нищо. Само ще потвърди най-лошите слухове и ще бъде признание за вина от моя страна.
― Значи е безнадеждно. Благодаря ви, че бяхте честен с мен. Мисля, че единственото решение е да отида да живея някъде другаде. – Одриана се засмя тихо, за да прикрие страха си. – Например в Бразилия.
Наведе се леко, заобиколи го и тръгна към къщата. Не искаше да говори повече с него. Тази гравюра караше лицето й да пламти всеки път щом помислеше за нея. Не можеше да си представи какво означава „по-лошо от това“. Страхуваше се, че образът й е обект на неприлични желания в хиляди мъжки съзнания.
Зад нея изпращяха счупени клонки.
― Госпожице Келмслий, не дойдох днес тук, за да ви съобщя лошите новини и да ви оставя разстроена.
― Как може да не съм разстроена? – подхвърли през рамо тя. И отново почувства ръката му върху своята.
― Спрете! Изслушайте ме! Позволете ми да говоря, моля ви!
Всъщност хватката му не й даваше друг избор, освен да спре. Тя обаче не се обърна, а продължи да гледа към къщата. Не мислеше, че би могла да погледне отново лицето му, без да види изрисувания лорд Себастиан, който я гледа похотливо, докато гали разголените й гърди.
― И двамата сме компрометирани, госпожице Келмслий. И двамата ще трябва да платим. Сметката обаче ще бъде много по-малка, ако се оженим.
Светът за миг застина. Дори сухите листа престанаха да шумолят край алеята. Съзнанието й опустя. Не беше способна да възприеме думите му.
След това изведнъж осъзна и разбра всичко. И се обърна към него.
― Вие се шегувате.
― Ни най-малко. Това е единственото решение, което виждам. То е много по-добро, отколкото да ви платя като на някоя доячка, която е забременяла от мен. Вие сте дъщеря на джентълмен и аз ви го дължа. Но заради нашата нещастна история вие би трябвало да го очаквате, както майка ви и братовчедка ви.
― Нашата нещастна история? Имате изключителен начин да боравите с думите, сър. Това ще превърне подобен съюз в комичен. Печатниците ще имат работа години напред.
― Един брак ще превърне връзката ни в нещо толкова тривиално, че скандалът ще утихне преди началото на сезона. Ще остане измислицата, която разказах на сър Едуин в „Двата меча“. Нашата необмислена авантюра ще бъде известна като любовна, а не като цинична и долнопробна.
― Много удобно за вас. Защото на вас ще простят, че сте ме прелъстили, но аз ще си остана жената, която е отдала ласките си на един мъж преди брака. И което е по-лошо – на мъж, който е преследвал баща й до гроб. Не, благодаря. Предпочитам да отида в Бразилия.
Той махна с ръка и разсече въздуха.
― Моля ви, бъдете сериозна! Знаете, че няма да отидете в Бразилия. Ще живеете тук до края на живота си, страхувайки се да покажете лицето си в града и едва понасяйки презрението на местните хора. Няма да можете да давате уроци по пиано заради печалната си известност и ще бъдете напълно зависима от братовчедка си. Това място ще се превърне в затвор, в който ще остареете и ще умрете.