Това жестоко и безцеремонно предсказание я удари като шамар през лицето. Тя си представи съвсем живо самотното, тъжно и безнадеждно съществуване, което той й описа. В нея се надигна вълна от ужасяваща пустота, която удави самоувереността й.
― Играете, за да спечелите. Разбирам.
― Когато се налага, да. – Той пристъпи по-близо и носът й почти се допря в гърдите му. – Хайде. Бракът с мен няма да е толкова лош – каза той много по-нежно. – Няма да ви липсва нищо и ще живеете както вие искате. – Ръката му в мека ръкавица повдигна брадичката й, за да го погледне в лицето. – Ние се желаем, колкото и странно да ви се струва. Удоволствието може да направи брака съвсем поносим за една жена.
Мразеше го, задето знае колко силно е въздействието му върху нея. Искаше лицето му да не й действа така и сърцето й да не прескача неконтролируемо, докато го гледа в очите.
Себастиан сведе глава и устните му докоснаха нейните. Целувката се проточи достатъчно дълго, за да започнат стрелите на възбудата да препускат из нея. Той явно искаше да й припомни изумителните усещания, които бе изпитала в градината.
Тя му позволи, като почти се надяваше да я накара да оглупее отново. Но този път не бе изненадана като в градината. Този път не можеше да забрави коя е.
Разпозна проблясъците на желание и победа в очите му, когато той прекъсна целувката и погледна към нея. Отстъпи назад, далеч от тялото и прегръдката му, и го погледна прямо. Обзе я неестествено спокойствие.
― Най-вероятно сте прав, лорд Себастиан. Аз наистина нямам смелостта да изоставя всичко, което познавам, за да търся нов живот в непозната далечна земя. Все още имам избор обаче.
― Разбира се, че имате. – Той не можеше да повярва на ушите си. Тя бе проумяла, че има само един начин.
― Моля ви, не се отнасяйте снизходително с мен, сър. Аз имам избор и той е по-добър от този, който вие ми предлагате. Може наистина да водя тъжния живот, който нарисувахте, но ако го направя, вие ще загубите влиянието си в правителството и обществото. Или мога да живея в лукс, като се омъжа за мъж, който е използвал положението си, за да причини на баща ми и на семейството ми голяма вреда. Бих казала, че почтеното решение е ясно, нали?
Той не показа никаква изненада. Нито гняв. Просто я гледаше. Тя отстъпи встрани.
― Желая ви хубав ден, лорд Себастиан.
Одриана реши да се посвети на откриването на Домино. Той може би все още държеше ключа към реабилитирането на бащиното й име. Също така имаше някакъв малък шанс този човек да потвърди пред света, че предположенията, които стояха зад скандала, са лъжа.
Но в никакъв случай не биваше да разчита на това. Като отхвърли предложението на лорд Себастиан, тя се примири с мисълта, че ще се случи най-лошото. Въобще не си правеше илюзии, че скандалът ще се размине.
Вечерта след неговото посещение седеше в библиотеката с другите жени и се опитваше да състави обява за вестник „Таймс“. Ако Домино беше в Лондон, имаше голяма вероятност да я види. Нали бе потърсил баща й по същия начин?
След като умува около половин час и не успя да намери думи, които да бъдат едновременно загадъчни и ясни, тя се отчая, сгъна листа и го остави встрани. Сега трябваше да пише на майка си. А това беше още по-трудно.
Щеше да е много по-лесно да напише нова песен. Например „Моята скандална невинност“. Или „Една нащърбена, но неразбита ваза“. Или „Победената от съдбата гордост“. Или...
― Е? – попита Силия. Въпросът й наруши тишината, която цареше през последния час. – Никой ли няма да обясни какво се случи и защо лорд Себастиан ни посети днес?
― Това са лични работи, Силия – отговори Дафни, без да вдига поглед от книгата си.
― О, да. Всички знаем защо дойде. Предложи ти споразумение, нали? За каква сума става дума? Ще стигне ли да си купиш имот, или ще трябва да живееш от лихвите? Ще има ли попечител върху сметката, или ще можеш да правиш каквото си искаш с парите?
― Той не ми предложи финансово споразумение – отвърна Одриана. Демонстративно потопи писалката в мастилото и върна вниманието си към писмото.
― Много странно. Лорд Себастиан не се слави като подлец. Мислех си, като имам предвид картинките, които видях в града, че ще ти предложи поне двайсет хиляди.
Думите й привлякоха вниманието на Дафни.
― Има и други гравюри?
― При това доста по-подробни.
― Как виждаш такива неща, Силия? Когато ходим в града, ти не се отделяш от мен за повече от десет минути? – попита изненадано Дафни.