Силия сви небрежно рамене.
― Просто трябва да знаеш къде да гледаш. Това е тайната.
Одриана усещаше любопитния поглед на Дафни върху себе си. Затова отново потопи писалката в мастилото.
― Всъщност – намеси се тихо Лизи – за човек с неговата титла и положение, и млада жена с потеклото на Одриана, при тези обстоятелства би трябвало да предложи брак. Обезщетение е най-малкото обидно.
Одриана се наведе над писалището. „Мила мамо...“
― Понякога си истинско дете, Лизи – рече Силия. – Въпреки всичките би трябвало, които си научила, в света много по-често се случва точно обратното.
― Права си, Силия. Обаче и Лизи е права – намеси се Дафни. – Знам, че леля Мег е разкъсвана от противоречия. Тя знае, че трябва да настоява той да постъпи правилно, но след скандала със съпруга й знае също, че никога не би го направил.
Одриана остави писалката и се обърна към Дафни. Начинът, по който братовчедка й обясни нещата, звучеше колебливо и засукано.
― Да не искаш да кажеш, че мама вярва, че заради лъжите по адрес на татко ние не можем да очакваме лорд Себастиан да постъпи правилно? Ситуацията е много по-сложна, тъй като той сам помогна тези лъжи да се разпространят.
― Успокой се, скъпа братовчедке. Един брак с него ще те направи нещастна.
― Ще живееш по-добре, ако вземеш парите – съгласи се и Силия.
― Ако го мразиш, да – намеси се Лизи. – Имах предвид само, че парите няма да изчистят ужасното петно, което носиш сега, както би го изчистил бракът.
― Благодаря ти, Лизи – прекъсна я Дафни. – Но подобни напомняния не помагат много.
Учтивото смъмряне върна Лизи обратно към книгата й. Дафни също вдигна своята. Силия обаче не бе разубедена и не можеше да спре.
― Е, колко?
― Николко – призна Одриана.
Николко? Челюстта на Силия направо увисна.
― Аз отказах подобна компенсация, а и без това той не беше склонен да я даде.
Лизи се намръщи.
― Колко странно. Прелъсти те и целият свят научи за това, а не е готов да направи нещо в замяна?
― Не ме е прелъстил!!! – извика гневно Одриана и огледа вбесено приятелките си в библиотеката. – Вие наистина ли вярвате в това?
Силия кимна, докато проверяваше връзките на обувката си. Лизи кимна, докато разглеждаше разсеяно картината на стената. А Дафни само отгърна една страница от книгата си.
― Разбира се, че го вярваме, скъпа.
Възмущението на Себастиан нямаше граници. И докато яздеше към Лондон, то все повече растеше. Споменът за срещата му с госпожица Келмслий го разсейва дни наред.
Макар да бе от мъжете, които не се доверяваха на никого, седмица по-късно той седеше в „Брукс“* и разказваше на граф Хоксуел – единствения човек, който знаеше част от истината, защото бе присъствал в „Двата меча“. Освен това Хоксуел бе от малкото хора, на чиято дискретност имаше доверие.
[* „Брукс“ – мъжки клуб за развлечения и хазартни игри в Лондон. – Бел. прев.]
― Тя директно ми отказа. Представяш ли си? Направи го, за да ми отмъсти.
Графът проследи с поглед търкалящите се по игралната маса зарове.
― Защо си толкова изненадан? Жената има пълно право и причина да те мрази и едва ли би посрещнала с възторг подобно решение – да бъде компрометирана, без значение какво диктуват правилата. Според мен се справя по-добре от теб в този скандал. Защо ще иска да ти помогне, като ти прости?
Но Себастиан си оставаше изненадан. Не от първото й отхвърляне, а от последното. Беше предположил, че целувката ще запечата победата му. Нейната реакция го подсказваше. И сега я виждаше как стои там, изправена и откровена, спокойна, но все още зачервена от възбудата, и как описва възможните избори. До този момент не мислеше за нея като за силен човек. Нито бе успял да разбере напълно решителността й да отмъсти за баща си, въпреки смелостта, която показа в „Двата меча“.
Тя приключи срещата им с апломб. Беше едновременно впечатлен от нея и дяволски разгневен.
― Трябва да й подариш някакви скъпоценности – вметна небрежно Хоксуел.
― Ако не може да бъде купена с брак, никакви скъпоценности няма да помогнат.
― Материалните неща имат способността да превръщат теоретичните идеи в нещо солидно и реално. Тя е отхвърлила луксозния живот и сигурност, но всъщност не е осъзнавала напълно от какво се отказва.
― Значи това обяснява леснотата, с която сваляш жените. Подкупваш колебаещите се с рубини и перли?
Двамата се разсмяха, тъй като всички знаеха, че Хоксуел не се нуждае от скъпоценности за своите завоевания, а и има прекалено малко пари, за да купува такива.